Сърцето на младия мъж заби лудо и той стисна до болка ръката на Сара.
— Здравей, сине — заговори лорд Дрейдън развълнувано, а в очите му проблеснаха сълзи.
Гидиън поклати глава и се дръпна като замаян от Сара.
— Това вероятно е някаква грешка. Баща ми умря. И майка ми е мъртва.
— Майка ти стои пред теб сега — каза Сара твърдо. — След като срещнала лорд Дрейдън, тя разбрала, че Елиъс Хорн не е подходящият мъж за нея. Забелязала склонността му към пиене и му обяснила най-деликатно, че не иска да се омъжи за него. — Сара заговори по-строго. — Разбира се, това не се харесало на Елиъс. Но след като тя се омъжила за лорд Дрейдън, той продължил да й праща любовни писма и да настоява да се срещнат. А когато лорд Дрейдън прекъснал задирянията му, за да си отмъсти и на двамата, Елиъс те откраднал наскоро, след като си се родил. Един ден, когато дойката те извела в парка, той изчакал удобен момент и те отвлякъл.
— Не, не може да бъде! — заговори Гидиън с пресипнал глас. — Елиъс се държеше понякога наистина съвсем безсърдечно, но не може, не може да… — В главата му изплуваха безброй спомени и той се мъчеше да ги съчетае с тези нови сведения, но не му се удаваше. Възможно ли бе да има и майка, и баща, а Елиъс да го е лъгал през цялото време.
— А брошката, която му е оставила? — попита той, като докосна с пръсти колана си.
— Бях я закачила от вътрешната страна на кошчето, в което ти спеше — обясни жената, която твърдеше, че е негова майка. — Толкова ти харесваше да я гледаш как блести.
Гласът й прозвуча толкова искрено, че той почти й повярва. Почти!
— Но аз видях писмото до моя… до Елиъс, де. Какво ще кажете за него?
Но Сара, като че не го чу.
— Тогава си бил на десет години, Гидиън. Сетил ли си се да погледнеш пощенската марка? И дали има някакъв печат? Нещо, което да потвърждава, че е от нея. Разбира се, че не си. Елиъс е написал това писмо и ти го е показал, защото си ходил в консулството.
— О, божичко! — продума Гидиън със задавен глас. Той се чувстваше като лодка, преобърната от буря. Ако това е истината, значи всичко, което е мислел, което е вярвал за Елиъс и майка си, не е било вярно. — Това е невъзможно!
— Помисли малко, Гидиън… — заговори Сара, а в гласа й прозвуча състрадание. — Ако Елиъс наистина ти е бил баща, нима щеше да те измъчва така и да ти чете писмо, с което да те нарани? Нима любящ баща би казал на сина си, че майка му се е отказала от него и че нейното семейство го смята за недостоен, за кал под краката им. Направил го е, защото именно той се е чувствал като кал под техните крака и е искал да принизи и теб до себе си. Очевидно е искал да развали семейството на лейди Дрейдън, като е откраднал сина й. Само че не е знаел какво да те прави, след като те е взел.
Ръцете на Гидиън се свиха в юмруци, като си спомни колко пъти Елиъс го бе ругал, че е горд и надменен като майка си. И колко пъти го беше пребивал от бой. А той бе усещал още от началото, че Елиъс не изпитва бащинска обич към него. Страшен гняв го обзе и му се прииска да излее яда си на някого. Затова се обърна към родителите си и запита:
— След като сте разбрали, че Елиъс ме е откраднал, защо не сте ме потърсили? Защо сте ме оставили на това чудовище?
— Ох, скъпо мое момче, разбира се, че те търсихме! — проплака лейди Дрейдън. — Но никога не ни дойде наум, че ще те заведе в Америка. Смятахме, че няма пари за това. Пък и войната още продължаваше, затова не смятахме, че ще те заведе там.
Лорд Дрейдън пристъпи напред, а очите му бяха изпълнени с мъка.
— Търсихме те в Ирландия, в Англия и в Шотландия. Търсихме те дори в Европа. Всеки път, когато имаше някакво известие за изоставено бебе, което отговаряше на описанието за тебе, ходехме, където и да се намираше това, с надеждата, че си ти. Просто не вярвахме, че той ще те задържи. Пък и защо да го прави? Той не разбираше нищо от бебета.
— Ни най-малко! — отвърна Гидиън с болка. После погледна към майка си.
— Мисля, че ме е задържал само защото бях неговата връзка с тебе. Той не престана да те обича. И може би донякъде беше започнал да вярва, че наистина ми е баща. — Гласът му прозвуча сурово. — Доколкото познавах Елиъс, смятам по-скоро, че е искал да накаже тебе, наказвайки мен. Все повтаряше, че съм приличал на теб, всеки път, когато…
— Гидиън, недей! — прошепна Сара тихо, като се доближи до него. — Не бива да им разказваш тези неща. Те и без това са страдали прекалено много, не е редно да ги измъчваш и ти сега.
Той погледна към лорд и лейди Дрейдън и разбра, че Сара е права. Те изглеждаха направо не на себе си. Пък и не можеше да вини тях за постъпките на един човек, който явно не е бил напълно нормален. И ако им разкажеше за жестокото отношение на Елиъс, това можеше да ги съсипе. Неговите родители! Да му се не види, та те му бяха родители! Дали щеше да успее някога да свикне с мисълта, че има истински родители?