— Сине — заговори майка му с треперещ от вълнение глас — аз… чаках тридесет години да те прегърна. Смяташ ли… че би могъл… да доставиш това удоволствие на една възрастна жена?
Сълзи премрежиха очите му, като погледна лицето на жената, която почти не познаваше и която неоснователно беше мразил цял живот.
— Мамо! — можа само да прошепне той, сякаш невидима ръка стискаше гърлото му и гласът му подрезгавя и угасна.
Той се спусна напред и двамата се прегърнаха.
Сара ги гледаше и сърцето й щеше да се пръсне от вълнение. Сега не се сърдеше вече на Джордан, че я беше накарал насила да се върне в Англия, след като можа да открие всичко това.
После лорд Дрейдън прегърна сина си, а очите му бяха зачервени от сдържаните сълзи. Гидиън излъчваше щастие като момченце, на което са дали ключа от някоя сладкарница.
— Майка и баща, почти не мога да повярвам! — каза той и като се отдалечи от родителите си, се обърна към Сара. — И всичко това дължа на тебе. Ти си ги издирила, нали? И си направила това заради мен.
Тя поклати глава стеснително.
— Защото… не можех да повярвам, че историята на Елиъс е вярна. Не е възможно една жена да изостави детето си, без да я е грижа за него.
Като я хвана през кръста, той е придърпа към себе си.
— Ти винаги си имала по-добро мнение за хората от мен. И изглежда, този път си права. Като си помисля за всичките тези години, през които можех да бъда с тях, ако не бях повярвал на Елиъс… — Той повдигна брадичката й с пръст. — Може би е трябвало да те срещна по-рано.
Очите й блестяха от щастие, когато вдигна очи към него и докосна с ръка бузата му.
— Тези години са вече минали. Важното е, че сега сме заедно.
— Ще бъдеш ли с мен? — прошепна той. — Ще се омъжиш ли за мен? Ще дойдеш ли на Атлантис?
— На Атлантис ли? — прекъсна ги лорд Дрейдън. — Но, сине, ти си мой наследник. Мястото ти е в Англия.
Когато Гидиън загледа слисано, Сара добави закачливо:
— Да, Гидиън. Изглежда, че Пирата-лорд е наистина лорд и е един от онези благородници, които винаги си обичал да измъчваш. Ти си граф Уординг. Имаш титла и много земи в Англия.
Лицето му помръкна, като погледна към нея.
— Не ме интересува всичко това, Сара. То няма значение за мене — заяви той развълнувано. — Но знам, че е от значение за тебе. И ако не искаш да живееш на Атлантис…
Тя сложи пръст на устата му, за да го накара да млъкне.
— Не говори глупости. Мястото ми е на Атлантис. Как бих могла да живея другаде?
Със светнали от любов очи, той прошепна:
— Обичам те, Сара. Толкова те обичам, че съм готов да отида в Англия и да стана… да стана…
— Граф Уординг.
— Да, граф Уординг, ако искаш това. И ако това ще те направи щастлива.
Сърцето й се изпълни с радост, като чу, че той е готов на толкова скъпа жертва от любов към нея.
— И аз те обичам, Гидиън. И точно заради това няма да отидем в Англия, докато ти не поискаш това.
— Нима ще изгубя сина си толкова скоро? — попита лейди Дрейдън с тъжен глас. — И то сега, когато съм го открила?
Като обви раменете на Сара с ръка, Гидиън се обърна към майка си:
— Няма да ме изгубиш, мамо. Кълна ти се! — Той се усмихна. — Та нали съм капитан на кораб! И предполагам, че със Сара ще правим много пътешествия до Англия в бъдеще.
— Ще те обесят, ако те заловят — намеси се кисело Барнаби.
— Не и моя син! — отвърна лорд Дрейдън. — Уверявам ви, че при това влияние, което има лорд Блекмор, а и аз също, можем да издействаме помилване за граф Уординг.
Когато Джордан изсумтя гласно, всички избухнаха в смях.
— Чу ли? — попита Гидиън Барнаби. — Ще ме помилват и ще ме направят граф. Напълно подходящ край за Пирата-лорд, нали?
— Победен от една жена! — измърмори Барнаби. — Няма да ми повярват, като им разправя за това на Атлантис.
— Напротив, ще ти повярват — намеси се Сара, като вдигна очи към бъдещия си съпруг, толкова щастлива, че се чувстваше като замаяна. — В края на краищата всеки един от тези пирати беше победен от една жена.
— Да, точно това се случи — измърмори Гидиън, като я привлече към себе си, за да я целуне отново. — И ако питаш мен, не е лошо наказание за банда гадни американски капери. Съвсем не е лошо.
Епилог
Март 1819 г.
Балната зала в имението на Дрейдън в Дарбишър беше пълна с хора, любопитни да видят отдавна изгубения син на маркиза. Негова светлост лордът даваше пищен костюмиран бал в чест на завръщането на сина си и сега Сара и Гидиън се разхождаха из салона, след като ги бяха представили на почти всички жители в графството.