„Добре, скъпа моя, ще ми паднеш като зряла круша в ръцете“ — усмихна се Гидиън. Нямаше търпение да дочака утрото.
Пети се изкачи на рейката, за да прибере главното платно. Дори и горе продължаваше да мисли за загадъчната госпожица Уилис.
Две седмици минаха откакто й беше разкрил самоличността си, а тя все още искаше от него да пази каторжничките. Успя да убеди и капитана да го оставя на вахта всяка нощ. Пети смяташе, че мъжете ще се откажат от опитите си да слязат долу, щом разберат, че намеренията му са сериозни, но госпожица Уилис нямаше доверие на никого. Негово благородие го бе предупредил, че сестра му има опърничав характер. Тя обаче спазваше своето обещание и, слава Богу, вече не разговаряше с моряците.
Първата нощ беше най-трудна. Присъствието му долу в трюма разтревожи жените, а децата го гледаха часове наред; ококорили очи иззад решетките. От време на време някой моряк си подаваше главата през дупката на тавана, но щом видеше Пети, си тръгваше мълчаливо. Капитанът бе заповядал да не слизат долу, освен ако нямат неотложна работа. Жените понасяха присъствието му мълчаливо, няколко се престрашиха да му благодарят. Една от тях, дребничката, сладка Ан, даже му предложи от дажбата си.
Естествено, целият екипаж го ненавиждаше, но той не даваше пет пари за това. Неговият истински работодател, графът, му плащаше три пъти повече, отколкото получаваше като моряк на този кораб. За такива пари беше готов да се бие и с целия екипаж, ако се наложи.
Слава Богу, че засега само един от тях, при това мъртво пиян, беше опитал силата на неговия удар. Останалите моряци се опитаха, естествено, да му отровят живота, но те не знаеха, че това, което за тях е „тежък“ живот, за него е нещо нормално. Първият помощник го пращаше на главната мачта винаги, когато се сетеше за него, смятайки, че по този начин го наказва. Със своето дребно телосложение Пети без друго беше наистина подходящ да се катери по въжетата и да навива и развива платната. За другите тази работа си беше истинско наказание, защото беше опасна и трудна. Но не и за Пети!
Той обичаше да се взира в хоризонта, докато в краката му, долу, се разстила водната шир, блестяща, обляна в слънце, сякаш посипана с безброй диаманти, а в това време соленият вятър да гали челото му. Винаги бе предпочитал изгарящото тропическо слънце пред мъглата и влагата у дома. А, освен това опасната работа беше за предпочитане пред мръсната, като например мазането на въжетата с катран.
Той погледна надолу към жените, които усилено лъскаха палубата. Капитанът бе решил да даде работа на каторжничките и те вече чистеха на смени. Бяха доволни, защото благодарение на това можеха да излизат на горната палуба. Пети отмести поглед към група мъже, които ги наблюдаваха разсеяно. Цяла нощ бяха гуляли и развратничили из вертепите на Прая и видът на жените все още не извикваше у тях похотливи желания.
Но Пети знаеше, че са уталожили глада си за кратко. Вече две седмици откак бе поел ролята на пазител на добродетелта и с тревога мислеше за времето, когато няма да има кой да защити жените от моряшките задявки.
— Хей, приятелче — извика един от моряците, който бе поел вахтата на марса5. — Допика ми се, знаеш… Нали може да пусна една вода?
Пети се изкатери до наблюдателницата и пое от него далекогледа. Едва ли можеха да случат по-хубав ден, за да отплават. Той огледа хоризонта и обърна поглед към Сантяго. След ден-два „Частити“ щеше да навлезе в смъртоносното безветрие на екваториалните води, но сега можеше да се полюбува на нежния бриз, който издуваше платната и тласкаше кораба все на юг покрай африканския бряг. Той се отпусна върху перилата на марса и мислите му отново се върнаха при малката Ан. От Уелс, личеше по говора й. Хубава женичка… Тази кожа, като бяла лилия, а зъбите й като слонова кост! Какво ли толкова бе направила, че да заслужи злощастната си участ? Не беше честно такива жени да бъдат пращани на каторга с останалите престъпнички.
5
Марс (от холандски) — площадка в горната част на мачтата, която служи като наблюдателница и за управление на платната. — Б.ред.