И добре, че бяха маскирани, защото така можеха да разговарят с хора, които почти не познаваха. Като сметнаха, че това е хубава шега, Сара и лейди Дрейдън бяха убедили Гидиън да се маскира като Сър Уолтър Рали, за да бъде в тон с костюма на Сара, която беше облечена като кралица Елизабет. Позволиха му дори да носи обицата си. И както лейди Дрейдън беше казала:
— Той прилича на пират дори когато е облечен като цивилизован човек, затова би могъл да играе и тази роля.
С черната си маска, със загоряла от слънцето кожа и наскоро подстригана черна коса, на Сара й се струваше, че той е най-хубавият от всички мъже на бала, а беше забелязала, че и много жени го заглеждат с нескрит интерес.
Но той въобще не обръщаше внимание на това. Тя никога не го бе виждала да се чувства по-неудобно, дори когато за пръв път дойде в Англия преди две седмици. Тогава той беше любопитен и му се струваше до известна степен забавно да го приемат като равноправен член в обществото на същите онези благородници, които беше тормозил години наред.
Но тази вечер той добре разбираше какво се очаква от него като наследник на маркиз Дрейдън.
— Повечето от жените ми правят реверанси, като че съм някакво божество, нали? — промърмори той недоволно.
— Да. Това ти се полага заради ранга ти. — Закачлива усмивка се появи на лицето й. — И дори не е нужно да размахваш сабята си пред тях, за да преклонят глави. Това сигурно е нещо ново за тебе.
Той й хвърли един поглед изкосо и каза:
— Ако не се държиш с уважение към мен, скъпа моя женичке, ще трябва да размахам по-късно пред тебе моя… така де, моята сабя, като останем насаме.
— О, това ли ще направиш? И си мислиш, че така ще спечелиш уважението ми!
Той се засмя.
— В миналото това имаше ефект.
Тя го тупна игриво с ветрилото си.
— Наистина си твърде невъзпитан за това префинено общество, милорд.
— Престани да ме наричаш така! — отвърна той и смръщи вежди. — От тези думи все още изпитвам горчив вкус в устата си.
— Но е по-добре да свикнеш с тях, ако смяташ да живееш известно време в Англия.
— Нямаше въобще да бъдем тук, ако не очаквахме нашето дете. — Той погледна към заобления й корем, прикрит от широкия й костюм, и гласът му се смекчи. — След като видях как ражда Моли, няма да поема никакви рискове за първото ни дете.
— Това не единствената причина, поради която дойдохме на посещение тук, и ти знаеш това — каза тя спокойно. — Искаше да видиш какъв е щял да бъде животът ти, ако не те беше откраднал Елиъс Хорн, нали?
Той вдигна рамене и погледна към многото хора.
— Може би.
Тя отвори уста да каже още нещо, но преди да заговори, доведеният й брат застана до нея. Той също беше поканен на този прием от маркиза и жена му в имението в Дарбишър, за най-голямо съжаление на Гидиън.
И както беше типично за Джордан, той не бе намерил време да си потърси костюм и като повечето мъже тук, беше само с маска и обичайното си вечерно облекло.
— Как е бременната госпожа? Знаеш, че не бива да се преуморяваш. Не искам племенникът ми да се роди по-рано и хората да поглеждат неодобрително.
Гидиън привлече Сара към себе си с покровителствен жест, който тя добре познаваше.
— Да не намекваш случайно, че съм от тези мъже, които ще преуморяват жена си?
— Може и да си от тях.
— Я се дръжте прилично и двамата! — смъмри ги тя, когато Гидиън се наежи, а Джордан загледа свирепо. — Винаги, когато сте заедно, се държите като ученици, които се карат за половин пени.
— О, ти си много по-ценна от половин пени! — отговори Джордан. — Във всеки случай не съм дошъл да те ядосвам, кукличко. Исках само да ти кажа, че си тръгвам.
— Чудесно! — промърмори Гидиън през зъби.
Тя го перна с ветрилото по рамото, а после се обърна към брат си.
— Но защо си отиваш? Мислех, че ще останеш цялата седмица тук.
— Не казвам, че се връщам в Лондон. Само напускам бала за малко. Запознах се с една жена, която иска да я изпратя до вкъщи.
— Жена ли? — запита Сара и я обзе любопитство да научи нещо повече за нея.
— Мислех, че не познаваш никого в Дарбишър, освен лорд и лейди Дрейдън.
Той се усмихна.
— Така е. Но когато някоя интересна вдовица ме помоли да я изпратя до вкъщи, винаги се съгласявам.
— Слушай, Джордан… — започна тя заканително.
— Какво съм виновен, че жените не могат да ми устоят? — Той посочи с глава към Гидиън. — Поне не съм като мъжа ти и няма да я отвлека против волята й.