Гидиън го изгледа свирено.
— Слушай, Блекмор, до гуша ми дойде от теб!
— Млъкни, Гидиън! Не виждаш ли, че се опитва да те дразни? — Сара свъси вежди срещу брат си. — Ако не се държиш прилично, ще се върна на Атлантис, преди да се е родило бебето, и няма да можеш да го видиш цяла година.
Джордан я изгледа подозрително.
— Лейди Дрейдън иска толкова много да види внука си, като се роди, че няма да ти позволи да направиш това.
— Ще ги взема и двамата с нас. Те страшно искат да дойдат пак, след като прекараха две седмици на острова, когато двамата с Гидиън се оженихме. — Но премълча коварно, че Гидиън не би й позволил да пътува с кораб преди наближаващото раждане.
Джордан я погледна недоволно.
— Добре де, ще се опитам да се държа прилично. — После погледна над рамото й към вратата, където стоеше една млада жена, облечена с черна траурна рокля. Лицето на Джордан леко се промени. — Мога да се държа учтиво с всички тази вечер, щом ще изпратя до вкъщи тази хубавица. — Той се наведе по-близо до Сара и прошепна:
— Лека нощ, кукличке, почакай и ще видиш. — После се обърна и се запъти бързо към младата жена.
Но едва се беше отдалечил и Гидиън избухна в смях.
— За Бога, какво толкова смешно има? — запита Сара.
— Твоят брат, скъпа, или зле е изтълкувал намеренията на дамата, или аз нищо не разбирам. Струва ми се, че скоро ще си получи заслуженото наказание.
Сара го загледа с недоумение.
Очите му блестяха развеселено през цепките на маската.
— Запознах се с тази млада дама преди малко. И знаеш ли коя е тя? Дъщерята на енорийския пастор, и изобщо не е весела вдовица. В траур е заради скорошната смърт на майка си. Дошла е тук със свой братовчед, който носи дрехи като на брат ти, и се обзалагам, че когато го е помолила да я закара вкъщи, смятала е, че говори с братовчед си.
— Виж ти! — възкликна Сара и тръгна бързо след Джордан.
Но Гидиън я спря.
— Да не си посмяла! Той заслужава да изпита малко унижение след всички изпитания, на които ни подложи. Не мислиш ли, че това е справедливо?
Тя се поколеба, като гледаше как брат й предложи ръка на жената и я поведе навън. Дръпна Гидиън към балкона, за да види какво ще стане след това. Присви очи, когато Джордан помогна на жената да се качи в каретата на Блекмор. Дъщеря на пастор? Мила, добродетелна дъщеря на пастор? Тя се усмихна.
— Може би брат ми има нужда точно от дъщеря на пастор.
— За един и същ човек ли говорим? За граф Блекмор, прочут покорител на женски сърца? Дори не мога да си представя, че брат ти може да се ожени за дъщеря на пастор!
— Да, но ти нямаш особено развито въображение — каза тя и го погледна влюбено. — Допреди една година ти не можеше да си представиш, че Барнаби ще бъде щастливо оженен за Куини и с нетърпение ще чака първото си дете. Или че старият мърморко Сайлъс ще е чудесен баща на близнаци и ще те замества, докато те няма на Атлантис. Дори, че ти самият ще се ожениш за доведената дъщеря на граф. Не си си представял подобни неща, нали?
— Права си, не съм. — Широка усмивка се появи на устните му. — Добре де, предполагам, че щом един кръвожаден пират можа да се ожени за свястна жена, защо да не може и с брат ти да се случи същото. — После внезапно я притегли в обятията си и я целуна с такъв плам, че дъхът й секна. А когато я пусна, очите му блестяха щастливо. — Но от краткия ни разговор с дъщерята на пастора, разбрах, че брат ти ще трябва доста да се потруди, за да я спечели.
Лека усмивка се прокрадна по устните й и тя вдигна ръце, за да го прегърне.
— Толкова по-добре. Защото както винаги съм казвала: най-добрите жени и мъже са онези, за които заслужава да се борим.