Дали пък точно заради жени като Ан сестрата на графа не бе тръгнала по моретата да им помага? Тя постоянно измъчваше капитана с молбите си да подобри условията, в които живееха, и прекарваше всеки ден долу при тях. Учеше ги да четат и пишат. Бяха минали само две седмици откак корабът се отдели от английския бряг, а те вече говореха за госпожица Уилис като за светица! Пети въздъхна тежко. Изглежда наистина беше такава.
Той отново вдигна далекогледа, обходи с поглед небето и океана с набитото око на познавач и тъкмо оглеждаше бреговата линия, когато нещо прикова вниманието му. Пети нагласи фокуса и отново се взря към островите.
Един малък кораб сякаш изплува между две островчета и пое след „Частити“. Появи се сякаш от нищото! Сърцето му заби учестено. Пети беше опитен моряк и знаеше какво значи да срещнеш кораб в открито море, особено от онези, които дебнат в чупките на бреговата линия.
— Кораб на десен борд! — извика той към първия помощник.
— Какъв кораб?
Пети отново насочи далекогледа. Беше доста здрава шхуна, натоварена с оръдия. Пети изтръпна при вида на артилерията. Това беше всичко друго, но не и търговски кораб. Той потърси флаг или друг опознавателен знак, но напразно. Такъв просто нямаше.
— Е, какво става? Пети! — нетърпеливо извика първият помощник. — Какво виждаш?
— Мъча се да проумея, сър. Това е бърза шхуна, двумачтова. Натоварена… с оръдия.
Първият помощник се намръщи, разбрал какво означават тези думи.
— Под какъв флаг плава?
— Флагът, Пети! — извика и капитанът, който вече беше долу и гледаше напрегнато към моряка.
— Почакайте! В момента вдигат някакво знаме! — Той се взря още по-напрегнато. Издигането на знамето само по себе си беше лош знак. Корабите обикновено плаваха с вдигнат флаг.
— Господ да ни е на помощ — измърмори той. Флагът се разгъна на вятъра, черен като катран с ухилен череп и две кръстосани кости. — Пирати! Наближават ни!
— Всички на палубата! — вече викаше капитанът. — Жените — долу!
Боцманът заби камбаната. Пети никога досега не бе виждал екипажа да се движи толкова бързо и организирано. Без да отвръщат на въпросите на жените, двама от моряците ги натикаха в трюма. Капитанът издаваше кратко и отсечено заповеди, а останалите се движеха като автомати. Горното платно бе смъкнато, неколцина вече стояха зад оръдията.
— Пълен напред! — извика капитанът на първия помощник, който повтори заповедта. — Ще ги надбягаме!
Последното се стори на Пети малко вероятно. Той не сваляше бинокъла от очите си в търсене на някакво слабо място по преследващия ги кораб. Шхуната очевидно бе построена в Америка. Леката конструкция я правеше несравнимо по-бърза и от най-съвършената английска фрегата. Американските капери6 бяха създали доста главоболия на английските търговци през войната от 1812 г. и макар тя отдавна да беше приключила, много от тях станаха пирати. Пети беше сигурен, че именно такъв човек ги преследва в момента.
— Дали пък няма да оставят „Частити“ на мира, след като разберат, че от него не могат да получат никаква плячка? Казваха, че имало и такива случаи.
— Наближават ни — извика той към капитана. Моряците работеха бясно, но полза от това едва ли щеше да има. Корабът бе достигнал максималната си скорост, а тя беше твърде недостатъчна. Нали един и същи вятър надуваше платната и на преследвания, и на преследвача!
Пети отново поднесе бинокъла към очите си. Пиратите бяха вече по-близо и той можеше съвсем отчетливо да види развяващия се на вятъра черен флаг. Стори му се, че е някак си особен. Имаше нещо различно във формата на черепа… Рога! Черепът имаше рога. Сърцето му сякаш спря. Само един пиратски кораб имаше такъв флаг — „Сатир“. Пети потърси известната фигура на носа на шхуната. Точно така. Виждаше ясно митичното същество — получовек, полукозел. Тогава забеляза и мъжа, който стоеше на носа. Вятърът развяваше черната му коса. Нямаше никакво съмнение. Това беше онзи демон, капитан Гидиън Хорн.
— Това е Пирата-лорд! — извика той, пъхна бинокъла под мишница и тръгна надолу по стълбата. — „Сатир“, корабът на Пирата-лорд. Няма да можем да избягаме. Това е най-бързият кораб на света.
— Сигурен ли си? — дръпна го настрани капитанът, след като Пети стъпи на палубата. Лицето на изпечения морски вълк бе побеляло. — За какво му е притрябвало да гони кораб като нашия? Нашият собственик не е аристократ, а търговец.
Капитан Гидиън Хорн дължеше своя прякор на мишените, които си избираше. Разказваха, че първият кораб, който нападнал, принадлежал на английски благородник, който тогава плавал на борда. Лордът имал глупостта да каже на Хорн, че няма право да се държи така непочтително с един член на Камарата на лордовете.
6
Капер (от холандски) — въоръжени частни търговски кораби, които с разрешение на правителството нападат неприятелски съдове по време на война. Каперството е забранено през 1856 г. — Б.ред.