— В Америка всички хора са равни — отвърнал Гидиън — и даже един пират е толкова важен, колкото и един лорд. Аз не се кланям на никой друг, освен на Бога, сър. Най-малкото на такъв превзет английски аристократ като вас.
Капитан Хорн обрал кораба на лорда до последния грош, смъкнал и дрехите от гърба му. Казваха, че успял да си открадне и една целувка от съпругата на лорда.
Оттогава „Сатир“ нападаше само кораби на благородници или на които пътуваха благородници, поради което много аристократи предпочитаха да пътуват инкогнито. Пети си спомни за госпожица Уилис. Трябваше да я предупреди да се прикрие под друго име, ако ги настигнат. По-точно, когато ги настигнат, разбира се. Беше неизбежно. От друга страна, Хорн не би ги нападнал само заради нея. А и тя не беше истинска лейди. Госпожица Уилис беше осиновена от стария граф и бе само доведена сестра на новия граф Блекмор, но по кръв не беше аристократка. Слава Богу, никой на кораба не знаеше тези подробности.
— Сигурен ли сте, че този кораб не е на някой аристократ? — попита Пети.
— На братовчед ми е. В него няма и следа от благородна кръв. Гарантирам!
— Може би ще ни пусне, като види, че нямаме нищо общо с висшата класа?
— Той ще ни изколи! Ей това ще направи! — подхвърли разпалено първият помощник. — Чух, че можел да размаже човек с един удар.
Пети преглътна. Малко бяха нещата в този свят, от които се страхуваше, но сред тях беше именно Пирата-лорд. Досега никой не беше обвинил този странен мъж в убийства и мародерства, каквито се разказваха за другите морски разбойници. Това обаче не означаваше, че няма да се разяри, когато открие, че на „Частити“ няма нищо за плячкосване.
— Може би не си струва да се бием — промърмори Пети.
Капитан Роджърс подсмръкна.
— Да се бием? Ти добре ли си? Това е „Сатир“, с тридесет оръдия на борда. Те ще ни направят на трески! Нямаме нито оръжие, нито хора, за да се бием с тях. Освен това, ако се хвърлим в бой, те ще си помислят, че носим кой знае какво и съвсем ще се озверят.
— Не можем и да им се изплъзнем. Не и с този товар — напомни Пети. Сякаш за да потвърди думите му, „Сатир“ ускори ход и се приближи с още няколкостотин метра, подобно на демон, погнал нещастен грешник. След няколко минути щеше да ги вземе на абордаж.
Капитанът огледа своя екипаж, после се обърна към първия помощник и Пети.
— Нямаме друг избор, момчета. Ще ни пипнат, освен ако не се случи някакво чудо.
Но чудото не стана. В следващия миг проехтя предупреждение, че ако не се предадат, „Частити“ ще стане на трески. Капитанът се обърна отново към екипажа и докато им заповядваше да не оказват съпротива, Пети изведнъж се сети, че не е говорил с госпожица Уилис.
Глава 4
И пак издува вятърът платната ми, а жалките търговци се тресат от страх. Един ли, два ли срещнах по моретата и всичките до шушка ги обрах.
Плаването минаваше доста скучно, поне до днес. Вярно, страстта на каторжничките към хазарта й създаде доста тревоги в началото. По-загрубелите от тях успяваха да излъжат селските момичета и им вземаха дори храната. Налагаше се и да им обяснява колко неприлично е за една жена да псува. Все пак уроците минаваха задоволително. Двамата с Пети засега успяваха да опазят целомъдрието на затворничките.
В този момент обаче самата тя не знаеше какво да им каже. Набързо им заповядаха да слязат в трюма, Сара в началото не разбра какво й говорят. Към тях приближавал някакъв пиратски кораб. Нима е възможно? Нима все още имаше подобни кораби? Нали и Америка, и Великобритания от години се стремяха да прочистят моретата от разбойници! Говореше се, че са останали неколцина. Какво биха търсили от един кораб, пълен с осъдени на заточение жени?
Тя замръзна. Страхът сви стомаха й. Жените! Всички знаеха какво правят пиратите с жените! Ако не намерят злато, за да заситят алчността си, тези негодници сигурно ще се нахвърлят върху жените.
— Ще ни избият! — проплака високо Ан Морис, Гласът й надвика гълчавата. Сякаш бе прочела мислите на Сара. — Ще ни изнасилят и след това ще ни убият. Госпожице Уилис, какво да правим?
Сара искаше да изкрещи, че и самата тя не знае, че никога досега не е срещала пирати, но с усилие на волята успя да запази привидно спокойствие.
Викът на Ан накара всички да утихнат. Жените впериха погледи в нея с надеждата да получат отговор. Не, не можеше да прави чудеса. Не можеше да извика отнякъде армия от спасители, за да ги защити!