Едва сега Сара забеляза, че морските разбойници държаха ками с инкрустирани дръжки, а неколцина бяха втъкнали в коланите си револвери, които недвусмислено издаваха намеренията им. Размишленията й прекъсна един от пиратите, с дървена протеза вместо крак. Той тромаво пристъпи напред и направи знак на жените да минат по-нататък, към носа на кораба, където ги чакаше останалият екипаж на „Сатир“. Бяха много. Повече от екипажа на „Частити“, повече може би и от самите каторжнички. Тълпата се раздели и Сара съзря мъжа, който по всяка вероятност беше техният главатар.
Стоеше на самия нос леко разкрачен, с кръстосани върху бялата риза ръце и ги гледаше строго. Присвитите очи придаваха още по-суров вид на изсечените му черти. Сара не би могла да обясни как отгатна, че това е капитанът на „Сатир“. Просто усети. В него имаше някаква увереност, която липсваше на останалите пирати. Обсипана със скъпоценни камъни катарама красеше сивите бричове, опънати на мускулестите му крака. Беше по-снажен от останалите и някак си по-недосегаем. Името на кораба чудесно му подхождаше. Въпреки че вместо копита имаше черни ботуши, а от тъмната му коса не се показваха рога, в израза на лицето му имаше нещо подигравателно и същевременно самодоволно, което наистина го оприличаваше на сатир. Той огледа с брутална откровеност жените, сякаш преценяваше коя колко може да се съпротивлява.
Лицето му, макар гладко избръснато, имаше суровата красота на древен фавн — студено, заплашително, мъжествено и красиво, въпреки гъстите вежди и строгата извивка на устата. Какво му придаваше този страховит вид? Може би белезите? Едната му буза бе прорязана от ръбец с формата на полумесец. Друга, тънка и дълбока бразда пресичаше в края едната вежда, сякаш ударът като по чудо бе пропуснал окото. Сара неволно погледна огромната сабя, която висеше на кръста му.
Ала имаше и още нещо. Дори без сабя и без белези, дори облечен в костюм и мека шапка, той пак би изглеждал доста опасен.
— Добър ден, дами — поздрави капитан Хорн с отчетлив американски акцент. Лека усмивка смекчи суровото изражение на лицето му. — Идваме да ви освободим.
Думите му прозвучаха толкова неочаквано, че обзета от недоумение, Сара отстъпи една крачка назад. При всичкото си вероломство и наглост, при всички тези саби, ками и револвери, които хората му бяха накачили демонстративно по себе си, оглеждайки нахално жените сякаш бяха добитък, той имаше безочието да говори за освобождение!
— Да ни освободите! Така ли наричате плячкосването, изнасилванията и убийствата? — отвърна, без да се поколебае тя.
Тревожен шепот се понесе сред жените. Няколко от тях отстъпиха назад, сякаш се бояха да не пострадат заради острия й език. Самата тя се уплаши от безразсъдството си. Луда ли беше наистина? Та той можеше с един замах да я разсече на две заради тези думи! Пред нея стоеше разбойник, не просто морски вълк, не и благородник, а човек без морал и скрупули, без капка милосърдие.
Той се обърна спокойно и я изгледа с оскърбителна откровеност.
— „Плячкосване, изнасилвания, убийства“? — засмя се Хорн. — Коя си ти, малка женичке? Как си позволяваш да разговаряш така с мен?
Стомахът й се сви. Искаше й се да се извини, да признае, че е казала глупост, но гордостта не й позволяваше. Той все още не беше убил, ограбил или изнасилил никого. Може би един ден щеше да се поправи, да стане почтен човек?
— Казвам се Сара Уилис, господине. Инструктор съм на тези жени и имам задължението да ги защитавам.
Вятърът развя черната му коса и откри малка златна обеца на едното му ухо.
— Ясно. — Той се облегна на парапета. — Възнамерявате да ги защитавате от грабежи, изнасилвания и убийства, така ли?
Всички пирати избухнаха в смях. Сара се изчерви.
— Нямам нито сабя, нито сила да въртя оръжие. И затова, за разлика от вас и вашите кръвожадни другари, не виждам нищо забавно в тази ситуация.
— В такъв случай може би ще ви бъде интересно да чуете, че моите хора не са дошли тук с подобни, намерения. — Усмивката изчезна от лицето му. — Грабеж би бил съвсем безсмислен. Съмнявам се дали на този кораб има и една унция злато или някаква скъпоценност. Колкото до плячкосването, за мен подобно занимание е само загуба на време.