Страхът гърчеше стомаха й.
— Значи остава изнасилването, така ли? Два кораба… Единият пълен с жени, а другият — с пирати…
— Нямаме намерение да изнасилваме никого — изръмжа пиратът и се оттласна от парапетите с потъмняло от гняв лице. — Искаме да предложим на вашите… ученички… нещо по-различно.
— Да предложите?
— Точно така. — Той тръгна към нея с ръце на кръста. — Дойдохме да им предложим спасение. Свобода.
Беше толкова близо, че Сара видя цвета на очите му. Бяха синьо-зелени като водите на тропическите морета. Нима един кръвожаден пират можеше да има такива очи?
— Предлагате им свобода, без да очаквате нищо в замяна, така ли? — запита хладно и иронично тя.
— Не съм казал такова нещо. — Едва забележима усмивка изви ъгълчето на устата му.
— Не, разбира се! — Сърцето й биеше до пръсване. Сара се питаше откъде се е взела тази безразсъдност у нея. Може би страхът бе замъглил разума й? Знаеше колко много рискува, но не можеше да се спре. Той без друго щеше да я убие, така че по-добре да продаде кожата си колкото е възможно по-скъпо. — Алтруизмът не е най-силната страна на един пират. Какво искате тогава? Да преспите с тях няколко нощи, след което да ги пуснете на някакъв пустинен африкански бряг. Да се оправят както могат, така ли? Ще ги използвате като проститутки, след което ще им платите не даже с пари, а с някаква съмнителна свобода.
— Ни най-малко. — Хорн я гледаше със смразяващ кръвта поглед. — Не искаме проститутки, госпожице Уилис! Трябват ни съпруги. Съпруги — за мен и моите момчета.
Сара онемя. Зад нея жените взеха да говорят тихо помежду си. Тя продължаваше да го гледа смаяно, все още неразбираща смисъла на чутото. После огледа пиратите и с удивление забеляза, че лицата им изразяваха съгласие с думите на Хорн.
— Но нали сте… пирати? За какво ви са съпруги?
— Това вече не е ваша работа, госпожице. Ще вземем със себе си тези жени, независимо дали вие одобрявате това, или не. — Той отново я изгледа нагло и откровено, както преди малко. — Не се тревожете! Вас няма да вземем. Последното нещо, от което имаме нужда, е стара мома, която да ни надува главите.
И с тази последна обида той се обърна и нареди на хората си да отведат жените и децата на „Сатир“. На неколцина от пиратите заповяда да конфискуват всички запаси на „Частити“.
Сара с недоумение наблюдаваше изпълнението на заповедта. Моряците на „Частити“ също наблюдаваха със свъсени лица, но нито един от тях не мръдна от мястото си. Как е възможно? Този негодник отвличаше жените, за да задоволява похотта си, а те стояха и гледаха!
— Нямате право! — обърна се към Хорн тя. — Това е незаконно!
Без да обръща внимание на думите й, той погледна капитан Роджърс.
— Вземам всичката ви вода и храна. Нямате друг избор, освен да се върнете в Сантяго. Не ми пука какво ще правите оттам нататък, стига да не тръгнете да ни гоните. Ако все пак посмеете да ни преследвате, ще ви разбия на трески!
Той се извърна рязко и в този момент Сара го хвана за ръката.
— Няма да ви позволя!
— Както сама отбелязахте преди малко — отново се усмихна той, — просто няма как да ме спрете.
Безсмислено беше. Тази мисъл я влуди. Бе работила толкова много, за да помогне на тези жени, да ги накара да открият своите най-добри страни и да възвърнат самоуважението си. Този човек се подиграваше с труда й. Ако тя не можеше да го спре, може би някой по-високопоставен би постигнал по-голям успех.
— Аз не мога, но брат ми може би ще успее — отвърна тя. — Няма да се успокоя, докато той не ви открие, където и да се криете, каквото и да ми струва това.
— И кой е вашият брат? — засмя се Хорн и дръпна ръката си. — Кой би тръгнал да гони по моретата един пиратски кораб? Може би синът на някой собственик на гемия?
— Граф Блекмор. — Тя произнесе фамилното име така, сякаш пускаше стрела. — Ако го помоля, ще ви намери, където и да сте.
Дружен вик се разнесе откъм страната, където екипажът на „Частити“ наблюдаваше сцената. Защо бяха толкова поразени от нейното признание, след като в сегашното положение нейната титла нямаше никакво значение?
За жалост реакцията на пирата беше още по-плашеща. Вместо страх в очите му проблеснаха студени искри. Той стисна грубо ръката й и изгледа свирепо капитан Роджърс.
— Истината ли казва тази жена? Действително ли брат й е английски граф?