— Още щом получих писмото на Харгрейвс, захвърлих всичко и хукнах с надеждата, че ще успея да ти налея малко разум в главата — продължи Джордан.
— Никога вече няма да споделя и една дума с него — промълви тя.
— Не говори така, Сара. И преди съм ти казвал, че с тази квакерка, госпожа Фрай, и нейния Дамски комитет си изложена на опасност и ако ти не даваш пет пари за това, аз и прислугата не сме толкова безразлични. — Нотките на загриженост в гласа му зазвучаха още по-силно. — Дори и Харгрейвс, който изпада във възторг от твоите реформистки възгледи, не е глупак и веднага е разбрал колко опасен е новият ти план. Ако не ми беше казал, щях да го уволня и той много добре съзнава това.
Тя се вгледа в своя доведен брат. Кафявите му очи и кестенявата, буйна коса толкова много напомняха нейните, че хората често ги вземаха за истински брат и сестра. Стремежът му да я закриля бе наистина трогателен, но понякога ставаше досаден. Ако не го бяха погълнали задълженията му на следващ граф Блекмор, тя никога не би успяла да направи и една крачка по пътя, който й се струеше по-значим от безопасността или благоприличието. Мълчанието й го накара да продължи.
— Виж, Сара, аз не съм против реформите. Горещо аплодирам усилията на Дамския комитет. Без тях на света щеше да има много повече сираци, повече гладни дечица щяха…
— И много повече жени щяха да бъдат принудени да проституират само защото са посмели да откраднат един хляб за децата си. — Тя се наведе напред. Изпълваше я трудно удържано възмущение. — Тези нещастници, осъдени за дребни нарушения, ще бъдат натоварени на кораби и изпратени в чужда страна само защото в Австралия няма достатъчно жени!
— Разбирам — сухо отвърна той. — Според теб нито една от тях не заслужава да лежи в затвора.
— Не ми приписвай думи, които не съм казала — разпалено възрази тя. Спомни си лицата на жените, които бе видяла днес. — Много от тях наистина крадат, проституират и… правят даже още по-ужасни неща. Но поне половината от тях са смазани от мизерията, която ги принуждава да крадат. Трябва да чуеш в какво се състоят „тежките“ им престъпления. Една откраднала стари дрехи с намерението да ги размени за парче месо. Друга откраднала един шилинг от тезгяха на бакалина. Трета отмъкнала четири зелки от някаква градина. Четири зелки, за Бога! И затова е осъдена на заточение. Ако беше мъж, щеше да получи няколко камшика или пък изобщо да се отърве от наказание за подобно престъпление!
— Зная, кукличке, че стават и съдебни грешки. — Изразът на лицето му ставаше все по-строг. — Те могат да се поправят обаче единствено и само в Парламента, чрез закони.
Значи така, „кукличка“! Джордан използваше това обръщение единствено когато искаше да смекчи гнева й.
— Парламентът прехвърли своята отговорност за съдбите на тези осъдени жени на Адмиралтейството, а то няма представа какви са те и какво ги очаква!
Студът и мъглата, които днес бяха вкочанили крайниците на тези нещастници, бяха сигурно най-слабото страдание, което им предстоеше да понесат по време на пътуването до Австралия и след това.
— Още щом се качат на кораба и екипажът се нахвърля върху тях. Корабите се превръщат в плаващи бардаци! Това е само докато стигнат Австралия. Там ги чакат още по-примитивни негодници. Не ти ли се струва, че това е прекалено тежко наказание за жена, откраднала бутилка мляко, за да нахрани детето си?
— Плаващи бардаци… И ти ми казваш това, за да ме убедиш, че трябва да заминеш с този кораб?
— О, мъжете няма да посмеят да ми досаждат. Не и на мен. Те използват само осъдените, защото са беззащитни.
— Няма да ти досаждат? — усмихна се иронично той и избухна в мига, когато срещна втренчения й поглед. — Що за наивност, Сара? Кораб с каторжници не е място за…
— Една реформистка? — Каретата пропадна в някаква дупка на пътя и купето се разтресе. Тя изчака и след малко продължи. — Едва ли има по-подходящо място за човек с реформистки виждания.
— Защо си въобразяваш, че твоето присъствие в подобен коптор може да промени нещо?
Моментът не беше подходящ да му изнесе дежурната си лекция, но невежеството му беше наистина впечатляващо.
— Великите перове в Парламента пренебрегват протестите на мисионерите, които придружават тези кораби. Едва ли обаче ще посмеят да се отнесат с пренебрежение към сестрата на граф Блекмор, ако тя се изправи пред тях с доклад за плачевните условия на живот на корабите, а и в самата Австралия.