С крайчеца на окото си Сара видя как Пети Харгрейвс я наблюдаваше с пламнал поглед. Ако истинският й произход можеше да помогне на жените, тя беше готова да поеме всички рискове от това. Капитан Роджър бе пребледнял като платно.
— Не съм знаел за това, сър — продума той. — Сега чувам, че брат й е граф.
— Тази жена е луда — поде разпалено Пети. — Страда от мания за величие, тя не е сестра на граф, капитан Хорн, повярвайте ми.
Защо трябваше и Пети да лъже? Нима не разбираше колко е важно да стреснат този разбойник?
— Аз съм сестра на граф Блекмор и в това не може да има никакво съмнение — възрази Сара. — Пътувам инкогнито, защото след това трябва да докладвам пред властите в Лондон как се отнасят към депортираните каторжнички на корабите.
Тя се отскубна от Хорн и извади от джоба си малкия дневник, с който никога не се разделяше, после откъсна един лист от красивата, луксозна хартия и му го подаде.
Джордан настоятелно я съветваше да вземе някакви документи за самоличност. За целта бе написал декларация, удостоверяваща, че госпожица Сара Уилис е негова сестра, заверена с печата на Блекмор. Слава Богу, не беше уточнил, че тя всъщност му е доведена сестра. Брат й смяташе, че подобно писмо може да й бъде много полезно, когато реши да се върне от Нов Южен Уелс в Англия. Ето, че то й потрябва много по-рано.
Пиратът разгледа внимателно луксозния лист хартия. Когато стигна до подписа и печата, лицето му стана тъмномораво.
— Ако продължавате да настоявате, че ще отвлечете тези жени, моят брат ще ви потърси сметка. Аз самата ще се заема с това! Няма да мигна, докато английските кораби не ви заловят, където и да се криете. Аз ще…
— Стига! — Той пъхна документа в пояса си и я изгледа с най-наглата усмивка, която някога беше виждала. — Разбрахме какво мислите, госпожице Уилис… тоест лейди Сара. Това изцяло променя нещата.
Сара почувства как облекчението я заля като вълна. Нейната хитрост щеше да свърши работа. Жените щяха да бъдат освободени! Ала тя се лъжеше. Следващите думи на този нагъл сатир я разтърсиха до мозъка на костите.
— Струва ми се, милейди, че в крайна сметка и вие ще трябва да ни придружите.
Глава 5
Щом абстрактните човешки права се нуждаят от обсъждане и обяснение, то и правата на жените подлежат на същата дискусия, въпреки че повечето от хората в тази страна не мислят така.
Гидиън Хорн кръстосваше нервно палубата на „Сатир“. Беше бесен! Опитваше се да не слуша плача и отчаяните женски викове. Току-що бе наредил на своите хора да вдигнат куките, които придържаха „Частити“ към „Сатир“ и да дадат пълен напред.
По дяволите тези пискливи жени! Нима не разбираха, че да избягнат заточение в Нов Южен Уелс е най-доброто, което може да им се случи сега? Той познаваше тази дива колония — място на произвол и беззакония, населена с убийци и крадци: Там жестоката участ дебнеше всички жени, та били те и каторжнички.
Докато „Сатир“ се отдалечаваше от „Частити“, към Гидиън се приближи Барнаби. На устните му играеше иронична усмивка.
— Е, капитане, дотук всичко мина гладко.
— Запази глупавия си английски хумор за по-подходящи случаи, Барнаби! В момента не ми е до шеги.
— Тези жени вдигат голяма врява и мъжете не могат да отдъхнат.
— И преди са слушали женски викове, не им е за първи път — сопна се Гидиън. Трябваше обаче да си признае, че този плач беше доста по-труден за понасяне от хлипането на жена, току-що загубила бижутата си. — Кажи им да си запушат ушите с памук, щом не могат да издържат. Предстои ни тежко плаване. Трябва да се измъкнем час по-скоро, преди „Частити“ да се е върнал в Сантяго и да са изпратили някой военен кораб по петите ни.
Барнаби кимна, но не мръдна от мястото си.
— Работата е там, че мъжете се разстройват. Нали не са просто жени, а ще ни стават невести. Защо не се радват?
— И аз не очаквах да реагират така. Всичко е заради тази проклета лейди Сара. Стояха си тихичко, докато не я хвърлих при тях. Не предполагах, че ще успее така да ги разстрои. Тази жена ще ни създава главоболия.
— Не трябваше да я вземаме. Всичките й заплахи са безсмислени. Дори и да имаше възможност да убеди брат си, че британски военни кораби трябва да се впуснат в защита на няколко каторжнички, те никога не биха ни открили. Нашият остров не е отбелязан на картата.
— Не исках да рискувам. Ако искаме да осъществим плана си, не трябва да воюваме с властите. Не можем постоянно да се озъртаме дали след нас не върви някой копой на проклетия граф.