— Ако искаха да ни убият, досега да са го направили — извика й в отговор Сара. — Казаха, че си търсят съпруги. Да им покажем какви жени ще имат, ако не ни пуснат веднага. Може би ще размислят.
В този момент капакът се отвори и един от пиратите слезе по стъпалата. По средата на стълбата той спря и ги огледа ухилен до уши. Тя направи знак за тишина към жените и се обърна към него. Беше толкова елегантно облечен, че по нищо не приличаше на пират. В Англия спокойно можеше да мине за благородник с тези копринени чорапи, раирана жилетка и шал, вързан на фльонга.
— Капитанът иска да размени няколко думи с вас, лейди Сара — отвърна на погледа й той. — Ако обичате, последвайте ме.
Хм, този човек беше чист англичанин! Какво търсеше сред тези варвари от колониите? Е, слава Богу, че имаше поне един сънародник! Може би беше съхранил някакви морални скрупули въпреки пиратското си битие!
Дали? Какви ти скрупули у пират!
Жените я обградиха, сякаш да я защитят от някакво посегателство.
— Всичко е наред, госпожи. Ще поговоря с този капитан, щом иска — опита се да се усмихне тя. — Кой знае, може би е осъзнал какво трябва да прави.
Те обаче я гледаха недоверчиво и това още повече засили тревогата й. Никак не й се искаше да се озове насаме с един самоопределил се като сатир пират. Сара се опита да си вдъхне смелост и с гордо вдигната глава взе да си пробива път към стълбите.
Непознатият се отдръпна да й направи път. Тя решително тръгна нагоре. Когато двамата се изкачиха на палубата, той изискано прихвана ръката й над лакътя.
— Аз съм Барнаби Кент, първият помощник. Преди да ви отведа при капитана, искам да ви кажа, че трябва да се държите както подобава.
Изумена, тя го изгледа високомерно и недоумяващо.
— Да се държа както подобава! Да не би да имате някакъв ваш пиратски етикет, с който трябва да се съобразявам?
— Не — усмихна се леко той. — Но няколко съвета могат да ви бъдат от полза. На ваше място не бих изтъквал роднинството си с граф Блекмор.
— Защо?
— Нима не сте чували досега за Пирата-лорд? Доколкото зная, лондонските вестници не престават да се занимават с него.
Прякорът Пирата-лорд събуди в паметта й спомен, който имената „Сатир“ и „капитан Хорн“ не успяха.
— Пирата-лорд! Да не искате да кажете, че… Онзи, който напада аристократи, винаги когато може, защото…
— Точно така — кимна Барнаби. — Този човек е Гидиън Хорн. Вашият похитител.
Сара преглътна. Боже Господи! Спомняше си всичко, което бе чела в пресата за този ужасен човек. Нищо чудно, че декларацията на Джордан го разяри! А тя си мислеше, че като изтъкне високото си потекло, ще помогне на всички. Стана точно обратното!
— Разбирам…
— Не разбирате. Капитан Хорн мрази аристократите, затова не му напомняйте за своята синя кръв, ако не искате да събудите лошите страни на неговия нрав.
— Нима той има и добри страни?
— Има, естествено — отново се усмихна Барнаби. — Особено като срещне хубава млада жена като вас.
— В този случай хубостта е по-скоро недостатък, а не предимство — изчерви се Сара.
— Той няма да ви причини зло. Не е такъв човек. Не мога да ви гарантирам обаче, че няма да избухне, ако му заговорите за своите връзки в обществото.
Неговата искреност я трогна. Ето един човек, нелишен от състрадание и разбиране! Може би щеше да й се удаде да го използва?
— Вие сте англичанин, нали? Осъзнавате, че това, което капитан Хорн прави, е варварщина. Моля ви, убедете го да ни върне в Сантяго и да се откаже от онова, което е намислил.
Изразът на съчувствие тутакси изчезна от лицето му.
— Отдавна съм загубил и последната капчица лоялност, която един англичанин може да изпитва към родината, милейди — отвърна той. Очите му бяха станали студени и черни като въглени. — Освен това аз съм последният човек, който би се заел да разубеждава капитана.
— Защо?
— Защото идеята да пленим кораба ви беше моя.
Сара не можа да обели дума от учудване. Как не се сети? Нима човек може да има доверие на един пират, каквато и да е неговата националност? Той никога нямаше да им се притече на помощ. Това беше безумно и безнадеждно хрумване.
— Заведете ме при капитана — най-после каза тихо тя. Нямаше никакъв смисъл да отлага. Може би днес щеше да узнае по-нататъшната си съдба.
Двамата мълчаливо изкачиха квартердека. Тя мярна с крайчеца на окото си капитан Хорн, изправен на края на палубата с гръб към тях. Мравки полазиха по гърба й. Дръзко вирнатата глава, разкрачените крака и изпънатият, сякаш заплашителен гръб, му придаваха наистина опасен вид.