— Дали? — вдигна вежда той.
Тонът, с който произнесе тази единствена думичка, изразяваше цялото му презрение към английския начин на мислене. Какво ли бе предизвикало подобна силна омраза? Американците се дразнеха от мисълта, че някога са били британска колония, до дори този факт не би могъл да предизвика толкова отрицателно отношение. Сара умираше от любопитство, но в крайна сметка реши да не пита защо той мрази англичаните. Не можеше да очаква от този горд човек да направи признания. Освен това едва ли би останал възхитен от въпроса й.
Гидиън я изучаваше с поглед така, сякаш искаше да надникне в душата й. Досега неведнъж й се беше случвало да изтърпи някой и друг нахален поглед на аристократично синче или на похотлив затворник в Нюгейт, но за първи път някой я разглеждаше толкова съсредоточено.
Стана й неудобно. Сведе поглед, докато се чудеше какво да каже, за да наруши неловкото мълчание и да прекъсне настойчивото му взиране в нея.
— Предполагам все пак, че не за това ме извикахте.
Въпросът й сякаш го извади от унес.
— Не, не! — Той мина зад бюрото и докато сядаше, й посочи стола срещу себе си. — Седнете, лейди Сара.
— Нали ви казах, че не бива да ме наричате…
— Този кораб е мой и на него важат само моите правила. Ще ви наричам така, както намеря за добре. — Той отново я огледа отгоре до долу, преди да спре погледа си на лицето й. — Освен това така няма да забравя, че имате брат, който се готви да ми нанесе удар.
Сарказмът в думите му я свари неподготвена. Значи той не изпитваше никакъв страх от Джордан! Нима бе възприел нейното признание в смисъл, че брат й не е опасен и с нищо не го заплашва?
Сара изправи гръб и чинно положи ръце в скута си.
— Фактът, че Джордан е мой заварен, а не същински брат, не променя нещата, капитан Хорн. Той не може да забрави, че сестра му е отвлечена. Уверявам ви, че щом научи, той ще направи всичко възможно, за да ви открият. След вас скоро ще тръгнат корабите на британския военноморски флот, а те ще ви намерят, където и да се скриете. Моят доведен брат няма да ви позволи да плавате.
Думите й обаче не предизвикаха ефекта, който бе очаквала.
— В такъв случай — усмихна се той, — няма да плавам, щом стигнем мястото, за което пътуваме.
— Какво искате да кажете?
— Ние решихме да се оттеглим от пиратския занаят, моите момчета и аз — сви рамене капитан Хорн. — Тъкмо затова сме склонни всички да се задомим.
Думите му я потопиха в няколко минутно мълчание. Огледа отново каютата, плъзна поглед по позлатата на елегантните мебели.
— Да се оттеглите? — повтори недоверчиво.
— Да! Да се оттеглим. Както вероятно знаете, пиратството стана опасна професия. Правителствата на повечето страни са се заканили да открият хора като нас и да ги унищожат. А аз и моите хора сме напечелили достатъчно, за да си изживеем живота царски. Но не ни се иска да приключим блестящата си кариера като опънем петалата, ако разбирате какво искам да кажа.
Тя кимна автоматично с глава. Беше работила доста време в затвора в Нюгейт, за да е наясно какво означава този жаргонен израз.
Като се отпусна отново в креслото, той докосна с пръсти корема си и ги вплете едни в други, докато я наблюдаваше със смущаващите си очи. Те като че докосваха устните, шията й и проникваха през скромната рокля до добре оформените й гърди. Ако друг мъж я оглеждаше така, тя щеше да се ужаси. Но сега усети, че пулсът й се ускорява.
— Бедата е там — заговори той с тих и напрегнат глас, — че няма страна, където да отидем.
— А Америка?
— Дори и там не можем. Да кажем просто, че Америка не привлича повечето от нас. А се съмнявам, че някой американски град ще приеме с отворени обятия една пиратска банда.
— Надявам се, че не — отвърна тя. Но след като изрече тези думи, й се прищя да си отхапе езика, когато срещна погледа му, изпълнен с едва сдържан гняв.
Обаче той бързо се овладя и продължи привидно спокойно.
— Виждам, че разбирате положението ни. За щастие аз и моите моряци открихме един остров, населен само с диви прасета. Има поток с прясна вода и богата растителност. И е достатъчно голям, за да изхранва значително по брой население. Затова решихме да се заселим там и да си създадем собствена страна.
Очите му гледаха мрачно и почти хипнотизиращо.
— Има само един проблем. Нямаме жени. А една колония без жени… Нали разбирате пред какъв проблем сме изправени.
Той й се усмихна толкова неочаквано чаровно, че тя едва се сдържа да не му отвърне също с усмивка. Но не искаше да попада под обаянието на този зъл нехранимайко. Изобщо не желаеше това.
— Но защо се спряхте на тези жени? Защо не си намерихте съпруги в Кабо Верде или…