— Защо смятате, че ходихме в Сантяго? — той отклони погледа си, а настроението му се промени и стана мрачно. — За жалост твърде малко жени са съгласни да тръгнат с пирати за неизвестен остров, където ще бъдат завинаги разделени от своите близки, а и от тях ще се иска да превърнат дивия остров в обитаем. Дори и… леките жени не смятат това предложение за много привлекателно.
— Ах! Леките жени! — Гъста руменина покри лицето й, въпреки големите й усилия да я прикрие.
Тя се намести неловко на стола си.
— Можете ли да ги упрекнете за това?
Той отново я изгледа и се усмихна, изглежда изпитваше голяма наслада от нейното смущение.
— Мисля, че не. Те имат причини да останат в Сантяго. Но положението е напълно различно за жените от „Частити“. Те щяха да бъдат обречени на почти робско съществувание в една чужда страна. Избрахме ги точно защото сметнахме, че ще предпочетат свободата с нас пред принудителното робство с ужасните бивши каторжници в Нов Южен Уелс.
— Не съм сигурна, че разбирам разликата между бивши каторжници и бивши пирати — възрази тя. — И двете категории са престъпници, нали?
Един мускул трепна на устата му и това му придаде още по-застрашителен вид.
— Повярвайте ми, има голяма разлика между моите хора и онези главорези.
— Нима очаквате да ви повярвам?
— Нямате избор, нали?
Когато по лицето й се изписа раздразнение, той се опита да смекчи тона си.
— Пък и нашият остров може да предложи много повече от Нов Южен Уелс, където климатът е изключително нездравословен, да не говорим за правителството. А на острова ни времето е чудесно, прехраната е лесна, защото има изобилна храна и правителството ще бъде само наше. Няма да има тъмничари и съдии, които да измъчват бедните и да обслужват богатите благородници това е истински рай. Или по-скоро ще стане такъв, когато вашите жени се присъединят към нас.
Той обърна очи към нея, а в тях се четеше страстен копнеж. Беше обрисувал красива картина на своя остров, но Сара не искаше да я заблуждават. Нов Южен Уелс вероятно щеше да се окаже неприятно място с течение на времето, но жените щяха да имат поне право на избор. И нямаше да се налага да се омъжват против волята си. Макар че жителите там може би щяха да гледат на каторжничките като на проститутки, сигурно щеше да им се удаде възможност, като работят усърдно, да си извоюват уважение. Някои каторжнички бяха успявали по-късно дори да се върнат в Англия при своите семейства, макар че такива случаи бяха доста редки. А на острова на капитан Хорн нямаше да имат подобен шанс. Те щяха да зависят изцяло от него и неговите пирати.
— Рай ли? — Тя стана от стола и приглади полите си. — Искате да кажете рай за вас и за хората ви. Не казахте нищо, което би могло да го направи рай и за жените. Те ще бъдат принудени да станат ваши съпруги и да работят за „страна“, която не са избрали.
Той също стана от креслото си, заобиколи бюрото и застана съвсем близо до нея, смръщил вежди.
— А мислите ли, че щяха да имат някакви шансове в Нов Южен Уелс? Ходил съм там. Виждал съм как се отнасят с каторжничките. Разпределени са на колонизаторите и работят като слугини, макар всички мъже там да твърдят, че единствената работа, която жените вършели, била да лежат по гръб.
При тези негови язвителни думи ярка червенина заля бузите й. После гласът му се сниши и се превърна в шепот.
— А онези, които не изберат за слугини, ги затварят в претъпкани фабрики, където условията са по-лоши и от тези в английските затвори. Такава съдба ли искате за поверените ви жени, лейди Сара? Аз им предлагам свободата вие им предлагате робство.
Неговите несправедливи обвинения я накараха да се разбунтува.
— Свобода ли? Така ли наричате принудителните бракове? Казвате, че вашата колония ще бъде по-добра, но не ми представихте никакви доказателства за твърдението си. Ще разпределите тази жени между вашите мъже, също както правят австралийските власти. Предлагате им бракове, но и това е принудително робство, нали?
Той стоеше неподвижно като сатира на неговия кораб. После присви очи.
— А ако им дам възможност за избор? — Тонът му беше рязък, като че вече съжаляваше за думите си.
Изненада, а след това и надежда се породи у нея.
— Какво да изберат? Дали да отидат на вашия остров, или да не отидат ли?
Той смръщи вежди.
— Исках да кажа да си изберат съпрузите. Нека постоят една седмица да опознаят мъжете и да видят какво бъдеще ги очаква на нашия остров. Но после, независимо от всичко, ще трябва да приемат предложението на мъжа, когото си харесат.