— О! — Тя се замисли за момент. Това беше по-приемливо от предишното разпореждане със съдбата им, но, разбира се, щеше да бъде още по-добре, ако им бе дал правото на избор дали да се върнат на „Частити“, или да тръгнат с пиратите. Макар да не беше сигурна, че щяха да поискат да се върнат обратно там. Защото интуицията й подсказваше, че той може би е прав за условията, които очакваха каторжничките в Нов Южен Уелс.
Поне да беше сигурна, че неговите хора смятат да се откажат наистина от пиратството. И да знаеше нещо повече за техните нрави. Тя въздъхна. Те бяха пирати. Какво можеше да се очаква от тях?
Пък и той предлагаше нещо, което жените може би нямаше да получат в Нов Южен Уелс — възможност да изберат този, когото харесват за съпруг.
Тя търсеше начин да направи този избор по-лесен.
— Една седмица е кратък срок — поде тя. — Може дори да не стигнем до вашия остров, докато…
— Ще стигнем до Атлантис7 след два дни — прекъсна я той.
— Атлантис ли? — повтори тя. — Като в древногръцкия мит?
За момент погледът му се смекчи.
— Някои казват, че Атлантис е била утопия, лейди Сара. И точно това се надяваме да създадем. Утопия.
— Утопия, където мъжете ще имат всички права на избор, а жените нямат да имат въобще думата.
— Предлагам им една възможност.
— А може ли да ни дадете две седмици?
Лицето му помръкна.
— Една седмица. Приемате или отказвате. И в двата случая вашите жени ще имат съпрузи. Направих голяма отстъпка, като позволих жените да избират вместо мъжете, които сигурно ще възроптаят срещу това.
— А ако някоя жена предпочете да не се омъжи?
— Това не е избор.
Той пъхна пръсти под широкия си кожен колан със странната катарама.
— Ако след една седмица някоя от жените не си е избрала съпруг, такъв ще й бъде избран.
— Слава Богу, че не се пазарим за нищо „важно“ — отговори тя. — Първо, разбира се, ще говоря с жените. Не мога да взема такова решение вместо тях.
— Разбира се. — Той отиде до бюрото, облегна се на него и кръстоса краката си в глезените. — Предполагам, че това ще сложи край на техните вайкания.
Думите му прозвучаха като заповед. Тя вдигна рамене.
— Ако се съгласят с вашите условия, предполагам, че ще се успокоят.
Като оправи полите си с влажната си от пот ръка, тя попита:
— Мога ли да си вървя сега, капитан Хорн, за да им предам вашето предложение?
— Разбира се. Давам ви един час. После ще изпратя Барнаби за вашия отговор.
Тя тръгна към вратата, като почувства облекчение, че ще се спаси от смущаващото му присъствие. Но докато отваряше вратата, той добави:
— И още нещо, лейди Сара.
Тя обърна глава и го погледна.
— Да?
— В случай че сте ме разбрали погрешно, това предложение се отнася за всички жени на кораба. Включително и за вас. Имате една седмица да си изберете съпруг от моите мъже.
Той замълча и дяволита усмивка се изписа по лицето му, а погледът му се плъзна по устните, шията, кръста и бедрата й.
— Иначе с голямо удоволствие ще ви го избера аз.
Глава 6
Думите на капитан Хорн кънтяха в ушите на Сара, докато прекосяваше бързо салона, за да излезе на палубата. „Това се отнася включително и за вас.“ Ама че чудовище! Тя не бе пожелала да се омъжи цели пет години, защото не беше успяла да си намери подходящ съпруг, а сега той смяташе, че може да я пробута на някакъв стар негодник, при това той да й го избере!
Като присви очи на блесналите слънчеви лъчи, тя тръгна бързо по палубата към люка, който водеше към трюма. Няма да му мине номерът! Тя нямаше да му позволи да я обвърже с някой мръсен разбойник само защото той е наредил така! Когато се наведе да отвори люка, един млад пират с късо подстригана коса изведнъж се изправи до нея.
— Чакайте да ви помогна, госпожице — каза той, като отключи капака и го отвори.
Вежливият му жест страшно я изненада. Докато го гледаше, той добави:
— Надявам се, че госпожите долу се чувстват добре. Ако им потрябва нещо, каквото и да е, само ми кажете и ще се погрижа да го набавя.
Макар че беше трудно да продължи да се муси при такава вежливост, тя продължаваше да бъде ядосана от срещата си с капитан Хорн. Такива прояви на загриженост не можеха да я заблудят.
— Единственото, от което госпожите се нуждаят в момента, е да бъдат пуснати на свобода. Ще направите ли това за нас?
Когато той се изчерви и измънка, че само капитанът може да дава разрешения, тя добави:
7
Атлантис — дъщеря на Атлант, по същия начин се изписва на английски Атлантида — митичен остров, описан от Платон, символ на благоденствие, познание и мощно потънал в морето вследствие на земетресение. — Б.ред.