— Тогава не можете да ни окажете никаква помощ. — После тръгна надолу по стълбите и го остави да затвори капака.
Въздухът в трюма беше тежък и спарен и изпълнен с гълчавата на изплашените жени и деца. Макар че пиратският кораб беше по-малък от „Частити“, трюмът беше по-голям и нямаше предпазни решетки. И въпреки това, тъй като липсваха койки, наредени край стените, жените бяха принудени да спят на дюшеците, изглежда, оставени за „товара“, който пиратите бяха очаквали, че ще вземат от островите Кабо Верде. Но поне трюмът на „Сатир“ беше по-светъл, отколкото този на „Частити“, тъй като имаше фенери, окачени по стените, които изпълваха вътрешността на кораба с острата миризма на горящото олио.
Щом я забелязаха, жените наскачаха от дюшеците и се втурнаха към стълбите.
— К’во ще направят с нас? — запита Куини.
— Колко време ще останем тук долу? — проплака една друга жена, докато едно от децата я врънкаше, че иска да яде, а друго хленчеше, че било жадно.
— Не знам кога ще ни пуснат да излезем на палубите — отговори тя, като слезе от стълбите. — Но знам какво смятат да правят с нас. Затова капитанът иска да поговоря с вас.
Сред шума от тътрещи се крака и детски хленч, тя разказа за сделката, която беше сключила с капитана, обясни им за остров Атлантис и какво искаха пиратите. Докато довърши разказа си, жените бяха утихнали напълно. Явно не знаеха дали да приемат предложението на капитана. И тя, разбира се, също не знаеше.
Възцарилото се мълчание бе нарушено от Луиза, която си проправи път сред жените и застана най-отпред. Гъстата й коса беше увиснала надолу в безпорядък, а лицето й беше мъртвешки бледо.
— Нима искате да кажете, че тези мъже смятат да ни накарат насила да се омъжим, а после ще ни държат до края на живота ни като пленнички на някакъв далечен остров?
Гласът й издаваше обхваналата я паника.
— Никога ли няма да можем да се върнем, в Англия?
— Че кой дава и пукната пара да се върне там? — отвърна Куини, преди Сара да може да отговори. — В родината не ни чака нищо добро. Пък и ако бяхме стигнали до Нов Южен Уелс, пак щяхме да се окажем в безизходица. А после, като си излежим присъдите, ще трябва да си плащаме пътя до Англия, а това едва ли ще бъде възможно, като знаете колко дяволски скъпо струва пътуването.
— Но аз имам семейство в Англия, Куини — проплака млада жена. — Безпокоя се за майка ми там. Тя е сама.
Сара плесна с ръце, за да въдвори тишина.
— Знам, че и на вас, както и на мен, това изглежда ужасно. Но се боя, че капитан Хорн е решил да ни задържи. Той вече направи една отстъпка, като разреши всяка от нас да си избере мъжа, за когото е съгласна да се омъжи.
— Да бъде съгласна ли? — провикна се Луиза. Тя просто не можеше да повярва на ушите си.
— И е казал, че и вие трябва да се омъжите, а при това сте лейди?
— Не съм. Граф Блекмор ми е доведен брат. Е да, той каза, че и аз трябва да се омъжа.
Като се хвана за перилата на стълбите, тъй като корабът се разклати, Сара добави:
— Всички сме в един кюп. В края на седмицата или ние ще си изберем съпрузи измежду пиратите, или капитан Хорн ще ги избере вместо нас. Можем да направим Атлантис наш дом или наш затвор. От нас зависи. Той няма да ни даде никаква друга възможност.
— Не изглежда толкова ужасно — промълви тихичко Ан. — Всяка ще има мъж, за когото да се грижи, а може би и деца.
— Не всички искаме да се грижим за мъж и деца, Ани — възрази Луиза. — Някои от нас се чувстват по-добре без такива.
— Какво ще стане с тези от нас, които не могат да привлекат съпруг? — обади се един глас зад другите. Сара погледна към мястото, където Лилиан, една жена на около шестдесет години, седеше върху капака на варел с питейна вода. — Не всички сме млади — добави тя. — Пък и някои от нас не са много привлекателни за тези пирати.
— Вярно е — каза Сара и се намръщи. Не беше помислила за това. Три от жените бяха минали възрастта да раждат деца. Тя не можеше да си представи, че пиратите, повечето от които не бяха по-стари от четиридесет години, щяха да искат да се оженят за баби.
— А ако не сме много красиви? — попита една друга млада жена, по чието лице имаше белези от едра шарка. — Ако никой мъж не ни пожелае?
Сара се намръщи още повече. Дяволите да го вземат тоя капитан Хорн и необмислените му предложения! Имаше много големи пропуски в неговия отвратителен план. Беше казал, че мъжете ще ухажват жените, но доколкото разбираше от мъже, те щяха да се помъчат да спечелят симпатиите само на най-хубавите и нямаше да обърнат внимание на останалите. И какво щеше да се получи тогава? След като хубавите си изберяха съпрузи, щеше ли той да принуди останалите мъже да се оженят за жени, които не харесват? И какво щяха да правят жените с по две или три деца? Нима очакваше, че пиратите ще поемат издръжката на цели семейства? Ами ако откажеха? Какво щеше да стане с децата?