— Мисля, че капитан Хорн не е обмислил всички възможни случаи — съгласи се тя. Колкото и да роптаеше срещу английската класова система, самият той не разбираше нищо от планиране на общество. — Изглежда ще трябва да поговоря още веднъж с нашия прославен капитан по всички тези въпроси. Може би, когато разбере колко е сложно положението, ще се съгласи, че не може да очаква да одобрим неговия план.
Всички кимнаха в знак на съгласие, макар някои да измърмориха, че предпочитат да се омъжат за пират, отколкото за колонизатор. Явно бе, че жените бяха взели решение по въпроса за избора на съпрузи.
— Ако питате мен — заговори Куини, — не искам да се обвързвам само с един мъж, когато островът е пълен с мъже, с които мога да спя.
Останалите избухнаха в смях, Сара едва сдържа усмивката си. Щеше да бъде интересно как капитан Хорн ще се оправи с непоправими „разгонени гълъбици“ като Куини. Остров, пълен с каторжнички и пирати, едва ли щеше да се превърне в утопията, която си е представял. Може би щеше да се вразуми, като разбере, че нещата едва ли ще се наредят както иска той.
Но все пак тя се съмняваше, че Хорн ще се откаже от плана си.
Гидиън седеше пред бюрото си с точиларски камък в ръка и остреше сабята си. Ръката му се изплъзна и си поряза пръста. Като изруга, той изтри кръвта в кожената си жилетка. Беше опасно да държи острие в ръка, когато мисли за Сара Уилис.
След като прибра сабята в ножницата, той погледна разсеяно към вратата, защото не можеше да повярва, че тя е успяла да го разтърси толкова дълбоко. Дявол да я вземе тая жена! Приличаше на албатрос, кацнал на врата му. Ако не беше тя, съвестта му щеше да бъде чиста за това, че бе похитил каторжничките от „Частити“. Жените щяха да бъдат щастливи и всичко щеше да бъде наред.
Ако не беше госпожица Уилис. Барнаби беше прав. Трябваше да оставят тази проклета жена на борда на „Частити“. А после брат й, така де, доведеният й брат да се оправя с нея както сметне за добре.
Като изруга, Гидиън захвърли точиларския камък върху бюрото. Що за брат беше този човек — да остави жена като нея да тръгне по море с група каторжнички?! Граф Блекмор би трябвало да изяде един хубав бой. Ако имаше сестра, макар и доведена, Гидиън не би й позволил да извърши подобна глупост, ако при това е и жена с аристократично възпитание.
Той изохка. Заради нея мислеше като проклет англичанин. Нямаше значение дали е възпитана аристократично. Тя не беше по-добра от тези каторжнички и не заслужаваше по-добро отношение, отколкото останалите.
Пък и съвсем не беше беззащитна с този си остър език. Но той щеше да я накара да спазва правилата, дори ако трябваше да завърже устата й с кърпа, за да я накара да млъкне.
Устата й… Да го опази Бог, но той можеше да измисли по-добри начини да затвори тази уста… и то по-приятни начини. За момент си представи какво ще стане, ако целуне тези нагли устни, ако успее да ги накара да се разтворят пред неговите и…
Някой почука на вратата и той отклони мислите си от прелестната госпожица Уилис.
— Влез — изръмжа и взе отново точиларския камък. Барнаби и един пират от екипажа му влязоха, като водеха със себе си някакъв изплашен непознат моряк.
— Намерихме този човек да се крие в голямата ни лодка. — Барнаби блъсна мъжа напред доста грубо. — Предполагаме, че е дошъл от „Частити“.
Гидиън огледа изпитателно непознатия. Без да пророни нито дума, той продължи да точи сабята си, но успя да забележи, че мъжът пребледня. После продължи да търка с точиларския камък вече наточеното острие, за да може при чаткането на камъка стоманата да изкънти няколко пъти в каютата, преди да заговори отново.
— Кой сте вие и какво търсите на борда на моя кораб?
Въпреки че ръцете на мъжа трепереха, той не отклони погледа си от този на Гидиън.
— Казвам се Питър Харгрейвс, господине. Промъкнах се на кораба, когато прехвърляхте жените на „Сатир“. Аз… бих искал да стана пират, господине.
Още един търсач на богатства!
— А защо искате това? Животът на пиратите не е лесен. Ще се претрепвате от работа за това злато и ще вършите някои доста неприятни неща.
Харгрейвс гледаше притеснено, но поизправи рамене.
— Ами, господине… истината е, че нямах голям избор. Смятах да ида в Нов Южен Уелс, за да посъбера малко пари, но вие ми попречихте. Не мога да се върна в Англия, затова се промъкнах тайно на кораба.