Човекът поне беше искрен. Гидиън продължаваше да точи острието си.
— А защо не можете да се върнете в Англия? Щръкналите уши на Харгрейвс почервеняха.
— Тръгнах по море да се спася от палача, господине; Убих един човек. Не мога да се върна сега там.
„Не мога да се върна сега там“.
Думите му звучаха искрено. Но за останалото… дали човекът не лъжеше? Макар че разказът му изглеждаше правдоподобен, имаше нещо в поведението на Харгрейвс, което накара Гидиън да предположи, че не казва цялата истина.
Но и повечето от хората на Гидиън имаха своите тайни. Затова и бяха поели рискования път на пиратството. Пък и нямаше моряк, който би се промъкнал на борда на пиратски кораб, ако не е страшно отчаян.
Гидиън престана да точи острието си и огледа мъжа с критичен поглед. Значи този мъж искаше да се присъедини към пиратите? Беше дребен, но изглеждаше доста як. И вероятно щеше да може да вдига платната, но нищо повече.
— Кажи, Питър Харгрейвс, разбираш ли от фермерство? Той го изгледа напълно изумен.
— От фермерство ли, господине?
— Да, от фермерство! — сопна се Гидиън нетърпеливо. — Или от дърводелство, от строителство… Разбираш ли от тия неща?
Харгрейвс погледна Барнаби, а той каза само:
— Отговори на капитана, бе човек!
— Ами… Нищо не разбирам. Аз съм моряк, господине, и при това си разбирам от работата. — Когато Гидиън се намръщи, той побърза да добавя: — И съм страхотен боец. Знам, че не приличам на такъв, но мога да поваля на земята човек два пъти по-едър от мене.
Гидиън се намръщи още повече.
— Няма да имам нужда от добри бойци или моряци, като стигнем там, закъдето сме тръгнали, така че няма да си ми нужен. Барнаби, окови го във вериги, докато…
— Умея да коля и дера животни — възрази Питър задъхано.
Гидиън остави настрани сабята си и точиларския камък и загледа моряка скептично.
— Умееш ли да правиш това? А ще можеш ли да одереш свиня и да я осолиш?
— Ами да. — Харгрейвс задиша тежко. — Баща ми беше месар. Научи ме на всичко, което знаеше. Станах моряк, когато магазинът му фалира.
Месар ли? Щяха да имат нужда от месар в Атлантис. Ако, разбира се, човекът казваше истината. Но си заслужаваше да рискува и да вземе опитен месар.
— Виж какво ще ти кажа, англичанино. Можеш да останеш при екипажа ми, докато стигнем там, закъдето сме се запътили.
Когато Харгрейвс започна да му благодари, той го спря с ръка.
— Но трябва да докажеш, че заслужаваш да те задържим и след това. Няма да търпя ленивци. Ако си въобразяваш, че пиратите са мързеливи, много грешиш. Не работиш ли добре, ще те изхвърлим през борда.
Гидиън се престори, че не вижда свъсените вежди на Барнаби. Те никога не бяха изхвърляли никого досега, дори и английските благородници, които ненавиждаха, но капитанът искаше да поизплаши този човек. Може би Харгрейвс щеше да си помисли доста, преди да се промъкне — пак на някой пиратски кораб.
— Възложете му да чисти палубата — нареди Гидиън, а после вдигна сабята си. Но първият му помощник продължаваше да стои там.
— Капитане…
— Какво има? — попита Гидиън, без да вдигне поглед.
— Наближава време за обяд. Какво да правим с храната за жените?
А, да, жените! Тя бяха толкова тихи през последния половин час, че Гидиън ги беше почти забравил.
— Взели сме достатъчно провизии, за да ги храним. Накарай Сайлъс да сготви нещо за тях и за децата, разбира се.
— А да ги пуснем ли да ядат на палубата? — запита Барнаби.
Като вдигна поглед, Гидиън забеляза, че Харгрейвс слушаше внимателно разговора им. Може би човекът не беше много искрен за причините, които го бяха накарали да се прехвърли на техния кораб. Може би имаше гадже сред тях. Е, това би било доста безобидна причина за идването му на борда и Гидиън не можеше да го упрекне в такъв случай.
— Не, не още. Трябва да кажа някои неща на мъжете, преди да пуснем жените на палубата.
— Какви неща? — запита Барнаби.
Гидиън погледна към първия си помощник.
— Скоро ще разбереш.
Той извади джобния си часовник и го погледна. Беше изминал цял час след разговора му с госпожица Уилис. Време беше да разбере дали жените са приели предложението му, или не.
— Доведи отново госпожица Уилис тук. Трябва да довършим разговора си с нея.
Макар че Барнаби го погледна изпитателно, той се престори, че не го забелязва. Още не беше уведомил моряците за предложението, което бе направил на жените. Не искаше да слуша роптанията и вайканията на екипажа си, докато не се увери, че жените са приели условията.
След като Барнаби и другият пират си тръгнаха, като отведоха Харгрейвс със себе си, Гидиън продължи да гледа в празното пространство. Въобще не беше помислил колко трудно ще бъде да каже на мъжете, че е дал на жените правото на избор. Какъв зъл демон беше влязъл в него, че им предложи такова нещо? Пък и нима жените бяха очаквали такива привилегии? В Нов Южен Уелс те нямаше да имат никакви или съвсем малки права на избор.