— Права си. — Той се наведе към нея и стиснатите в юмруци ръце изпънаха кожата на ръкавиците му. — Теб те не ще могат да пренебрегнат, ако заминеш. Но тъй като аз няма да позволя това, ако ще и…
— Не можеш да ме спреш. Достатъчно голяма съм и мога да ходя, където пожелая, с или без твоето разрешение. Даже да ме заключиш в стаята, пак ще намеря начин да избягам. И ще замина. Ако не с този кораб, то със следващия…
Джордан изглеждаше мъртвешки блед. Можеше да избухне всеки миг. Боже мой, смили се над онази, която ще стане негова жена!
— Ако смяташ, че не съм в състояние да те спра, защо започна да уреждаш тази история, едва когато заминах?
— Защото исках да избегна този разговор. Защото мисля за тебе, не ми е все едно и не искам да се караме.
Той тихо изруга, но тропотът на колата заглуши думите.
— Ако наистина мислиш за мен, защо заминаваш?
— Джордан, не се прави, че не разбираш. Моето отсъствие ще направи живота ти много по-спокоен. Нима няма да управляваш по-добре именията си, ако не трябва всекидневно да се безпокоиш и за мен?
Пътуването до Нов Южен Уелс траеше шест месеца, така че щеше да отсъства от Англия най-малко една година.
— Нямало да се безпокоя за нея! Според теб, като заминеш, аз няма да се безпокоя, така ли? — Той удари коленете си с юмруци. — За Бога, Сара! Може би си чувала, че някои кораби потъват? Избухват епидемии, да не говорим за бунтовете на екипажите…
— И пиратите. Ние сигурно ще им се сторим доста добра плячка. — Тя сдържа усмивката си. Джордан винаги мислеше за най-лошото, дори и когато то изглеждаше напълно невероятно.
— Много ти е забавно, нали? — Той отметна косата си назад. — Нямаш представа какви рискове поемаш.
— Давам си сметка за всичко. Понякога се налага да посрещнеш някоя и друга дребна опасност, ако искаш да направиш нещо значимо.
В погледа му блесна искра. Той поклати глава.
— Ти си истинска дъщеря на Мод Грей — въздъхна Джордан.
Името на майка й я отрезви напълно.
— Такава съм. И се гордея с това.
Майка й бе започнала борбата си за реформи от деня, в който бащата на Сара, войник, останал без работа, бил хвърлен в затвора за дългове. Тя не се отказала от каузата си дори и след като съпругът й починал в затвора. Сара беше сигурна, че тъкмо алтруизмът на майка й бе причината покойният граф Блекмор да се привърже толкова силно към нея. Двамата се запознали, когато майка й отишла при графа, човек с изключително прогресивно мислене, за да се опита чрез него да привлече вниманието на Камарата на лордовете върху своя план за реформа в затворите. Влюбили се почти от пръв поглед. Дори и след като се ожени за него, майка й не изостави своята обществена работа до смъртта си преди две години, когато продължителна и мъчителна болест я отнесе в гроба.
Очите на Сара плуваха в сълзи. Тя ги избърса и докосна сребърния медальон на майка си, с който не се разделяше.
— Все още ти е мъчно за нея, нали? — тихият глас на Джордан наруши тишината.
— Няма ден, в който да не мисля за нея.
Пръстите му притеснено барабаняха по коляното му и издаваха дълбочината на чувствата, които се опитваше да прикрие.
— Аз обичах майка ти. Тя се отнасяше с мен като със собствен син във време, когато аз самият бях циничен и се отнасях пренебрежително към нейните майчински грижи.
Сара от години усещаше, че в отношенията на Джордан със собствената му майка, която бе починала само една година преди графът да се ожени за Мод Грей, има нещо особено. Но и той, и баща му отказваха да говорят за първата лейди Блекмор и Сара не настояваше.
— Във всеки случай и аз тъгувам за майка ти. Уважавам нейния стремеж да се променят нещата към по-добро.
— Баща ти също смяташе, че реформи са необходими, ако си спомняш.
— Да, но дори баща ми би бил против твоите планове. Той би настоял да си останеш в Англия и…
— И какво? Да храня бедните? Да правя случайни посещения в затворите, докато се мъча да избягна опитите ти да ме омъжиш.
Тя веднага се разкая за последните си думи. Джордан трепна. Сара не искаше да го разстройва, не и сега, когато й оставаха само няколко дни, преди да напусне Лондон.
— Моите опити да те омъжа? Какво искаш да кажеш, по дяволите?
— Аз не съм идиотка, Джордан! Зная защо настояваш да ходя на тези модни сбирки. — Тя се наведе към него и взе ръцете му в своите. — Ти се надяваш, че ако успееш да ме запознаеш с няколко ергени за женене, поне един от тях ще ме съжали и ще ме вземе за жена.