Като отвори чекмеджето на бюрото си, той започна да рови из него, докато намери малка преполовена бутилка с ром, която държеше там, в случай че получи пристъп на треска. Той рядко пиеше силен алкохол, но днес имаше причина за това. Отпи една глътка и гневът му поуталожи.
И какво от това, че даде на жените правото на избор? Той искаше те да бъдат доволни. Ако се чувстваха доволни, щяха с желание да работят. Имаха нужда от жени на Атлантис не само за да задоволяват сексуалните си нужди, но и за други неща като готвене, плетене и градинарство, неща, от които неговите хора не разбираха нищо. И ако правото сами да избират щеше да ги направи по-покорни, той щеше да им го даде. Хората му трябваше да разберат, като им го обясни по този начин. Той, естествено, предпочиташе неговата жена, онази, която ще избере, да се омъжи за него по собствена воля.
Чу се кратко почукване на вратата. Като прибра бутилката с рома, той се изправи на креслото си и извика:
— Влез!
Госпожица Уилис пристъпи прага. Когато напусна каютата му преди час, тя беше страшно раздразнена, но сега изглеждаше примирена, дори изплашена. Странно, но това й поведение не му хареса, затова заговори по-остро, отколкото смяташе първоначално.
— Е? Какво решиха жените?
Тя, като че не чу въпроса му.
— Като идвах насам, видях, че сте пленили един мъж от екипажа на „Частити“. Какво смятате да правите с него?
По неизвестна причина загрижеността й за някакъв английски моряк с нисш чин го смути.
— Ще го изхвърлим в морето, разбира се!
Но като разбра по ужасеното изражение на лицето й, че му е повярвала, добави:
— Той се присъединява към екипажа ми. И толкоз. Облекчение се изписа по лицето й, което го накара да запита:
— Какво ви интересува това?
Тя отвърна очи.
— Не бих желала никой от „Частити“ да пострада.
— Колко мило от ваша страна!
За момент си помисли, че Харгрейвс може да се е промъкнал на кораба заради госпожица Уилис. После отхвърли такава мисъл като абсурдна. Английските моряци добре разбираха, че не бива да се влюбват в жени с по-високо социално положение. Пък и красавица като госпожица Уилис едва ли щеше да се увлече по някакъв кльощав мъж като Питър Харгрейвс.
Но във всеки случай той не я бе извикал за това.
— Какво решиха жените, ще приемат ли предложението ми?
Изразът на лицето й изведнъж се промени и тя го погледна смело. Страхът й изчезна и вместо него той съзря твърдата решителност, която се усещаше по упорито свитата й уста и блясъка на красивите й кафяви очи.
— Не напълно.
— Не напълно ли? — Той стана от бюрото си и го заобиколи, за да застане срещу нея. — Помнете, че ако не приемат тази седмица, за да си изберат съпрузи, ще оставя моите мъже да вземат жените, които си пожелаят.
— Не!
Когато той свъси вежди, тя побърза да добави:
— Те, разбира се, искат да имат тази седмица на разположение. Това е по-добре от другото. Но имат и някои въпроси. Как например ще се осъществи избора?
Той се подпря на бюрото и я загледа напрегнато. Тя изглеждаше смутена, а Гидиън искаше да се чувства точно така. Колкото по-объркана беше, толкова по-бързо щяха да разрешат въпроса и тя щеше да напусне каютата му.
А той искаше да я отпрати, защото предпочиташе да не я разглежда по-отблизо.
— Задайте въпросите си, но по-накратко. Имам да управлявам кораб.
Облекчение се изписа по лицето й, тя натика едно кичурче коси под шапчицата си, украсена с къдрички, и изправи рамене.
— Някои от жените имат деца. Ще могат ли мъжете, които се оженят за тях, да поемат и задълженията за техните деца?
— Разбира се. Та ние не сме чудовища!
Устните й леко се присвиха. Явно, че не мислеше така.
— А какво ще стане с по-възрастните жени? Няколко от тях не са вече на възраст да раждат деца. Ако никой от мъжете не иска да се ожени за тях, как ще им изберете съпрузи? Нали може да не ги искат?
Дяволите да я вземат, той не беше мислил по тези въпроси. Но това лесно можеше да се оправи.
— Ще направя изключение за по-възрастните жени, които не могат вече да раждат. Ако не намерят мъж, който иска да се ожени за тях, могат да не се женят.
Тя изведнъж възкликна:
— Значи, ако някоя жена не може да си намери подходящ мъж, не е нужно да се омъжва.
— Не съм казал такова нещо.
Тая малка хитруша искаше да го подведе.
— Жените, които могат да раждат, ще трябва да си изберат съпруг или такъв ще им бъде избран.