Тя изсумтя и скръсти ръце на гърдите си. Гидиън се запита дали би могла да си представи как изглежда, както беше застанала в средата на каютата му. С тази смешна шапчица, със скромната си памучна рокля, изпокъсана и измърсена от бързото прехвърляне на жените в „Сатир“, тя приличаше на малка хлапачка, която моли за милост някой лорд. Само че той не беше лорд, а тя не беше хлапачка. И тя го доказа, като вдигна брадичката си с високомерно пренебрежение.
— Да предположим, че някоя жена е твърде грозна, за да си намери съпруг. Ще принудите ли някой от мъжете да се ожени за нея само защото искате да ги чифтосате?
По думите й можеше да се съди за твърдия й характер, защото не само мислеше логично, но и се противопоставяше на неговите планове. Той тръгна към нея и изпита ехидно задоволство от внезапното напрежение, което се изписа по лицето й.
— Моите хора плаваха последните осем години по море и прекарваха само по една нощ от време на време на някое пристанище, за да задоволят нуждата си от жена. Така че дори вашите жени да са с конски физиономии и със счупени зъби, моите мъже пак ще ги пожелаят, уверявам ви!
Това не беше съвсем така, но той беше започнал да се дразни от нейните заяждания. Тя трябваше да се подчини на правилата му, дори ако се наложеше да я заключи някъде.
Сара се дръпна назад, а страните й порозовяха. Когато тръгна към вратата на неговата каюта, се досети, че е попаднала в клопка, но тя продължи да спори:
— Не мога да повярвам, че вашите мъже биха искали жена, която…
— Престанете!
Той постави ръцете си върху дъбовата врата от двете страни на раменете й, като я притисна между тях.
— Вашите жени имат една седмица да си изберат съпрузи. След това ще постъпя както намеря за добре с тези, които са останали неомъжени, и колкото и да се противите, решението ми няма да се промени.
— Не сте го обмислили добре — възрази тя сериозно, като повдигна още малко красивата си брадичка. — Ако принудите мъжете си…
— Защо сте толкова упорита? Да не би да се безпокоите, че няма да си намерите мъж? Страх ви е, че никой няма да ви избере ли?
Кръвта се отдръпна от лицето й.
— Ах, вие противен, жалък…
— Не е нужно да се тревожите за това. Много от мъжете на този кораб ще ви сметнат за привлекателна.
И преди тя да може да го спре, той развърза шапчицата й и я хвърли на пода. Докато тя го гледаше с широко отворени очи, а гърдите й се повдигаха развълнувано, той почувства, че го обзема плътско желание, внезапно като лятна буря. Няколко бакърено кестеняви кичури коса се бяха измъкнали от кока й, в който ги беше стегнала, а очите й имаха почти същия цвят — тъмен кестен, обградени с най-дългите и изящни мигли, които беше виждал някога. Господи, колко беше хубава! Устните й напомняха на праскови… имаше широко, бяло чело… и атлазено гладка кожа, обсипана тук-там с лунички, които издаваха непокорната й натура. Той не се бе приближавал никога толкова близо до нея и не беше оглеждал по-обстойно това прелестно лице. Той и хората му бяха срещали много англичанки през времето, когато бяха пирати. И макар да беше целувал една-две от тях само за да раздразни техните скучни съпрузи, той никога не бе ги пожелавал. Не и по начина, по който изведнъж пожела тази жена.
Тази мисъл страшно го изплаши. Тя не беше за него. Нека някой от неговите мъже вземе тази заядливка в леглото си и да изтърпява ужасния й характер и трудно задоволимите й очаквания.
Но и това не му хареса.
Трябваше да се дръпне от нея сега, но не можеше. Не и докато не види нещо повече. Замаян, той извади фибите от косите й, които се свлякоха надолу като омотано въже върху раменете й. После прокара пръсти през този водопад от коприна и освободените кичури се разпиляха по пръстите му като копринени нишки. Меки, много меки. От колко време не бе докосвал такива женски коси? Откога не бе стоял толкова близо до жена?
Той нави една от бакърено червеникавите къдрици около пръста си и това като че я извади от слисаното й мълчание.
— Престанете! — прошепна тя, а по лицето й се изписа безпокойство.
— Защо? — Той приглади косите й надолу и плъзна ръка по едното й рамо, като си мислеше, че тя има най-меката кожа, която е виждал и която като че моли да я докоснат.
Тя ахна, когато той прокара, пръста си по заоблените очертания на врата й.
— Не е… прилично — промълви тя.
Това го накара да се усмихне.
— Преминала си границата между прилично и неприлично, още след като си напуснала „Частити“. Намираш се на пиратски кораб, забрави ли това? Сама си в каютата с един пиратски капитан… изгуби си целомъдрената шапчица… и сега се каня да те целуна.