— Не изпитвам никаква страст! — възпротиви се тя. — Не ми харесва това…
Той прекъсна края на изречението й, като я целуна отново, властно и сладостно, със силата на мъж, плавал дълго време по море. Палецът му галеше врата й, после се спря върху пулса й, който започваше да се ускорява при всеки набег на езика му.
Тя се опита да се възпротиви. Наистина се възпротиви. Сви ръце в юмруци, опря ги на гърдите му и се опита да го отблъсне, но този опит беше толкова слаб, че нямаше почти никакъв ефект. Като хвана китките й, той смъкна ръцете й на кръста си и започна да ги стиска, докато пръстите й се разтвориха и ръцете й се долепиха плътно до него. След това пусна китките й, но само за да ги доближи по-близо, а тялото му като че се сля с нейното.
Всичките й намерения да се отдръпне… да промълви нещо… дори да си поеме дъх, се изпариха. Съществуваше само този мъж с неговите груби ръце, които пробуждаха нейната женственост. Той миришеше на морска вода и ром, а това беше приятно. Тя усещаше бързото му неравномерно дишане, докато я целуваше с ненаситна жажда. Такъв екстаз не беше изпитвала никога дотогава и тя се остави усещането да я завладее изцяло, единствено и само заради насладата.
После той сграбчи бедрата й и я притисна до слабините си, толкова близо, че тя почувства твърдата издутина под бричовете му. Сара се вцепени. Майка й беше й разказвала как се любят мъжете и жените, затова тя знаеше, че тази твърда подутина е доказателство за неговата възбуда. Мили Боже, не биваше да допусне това!
Със сподавен вик тя го отблъсна и успя да се промъкне между него и вратата, преди той да успее да я спре. Устните й горяха от страстните му целувки, а сърцето й биеше лудо, но успя да се овладее и побърза да стигне до другия край на стаята и да се скрие зад бюрото му.
Бузите й бяха станали аленочервени, докато го наблюдаваше как се обръща бавно, за да застане срещу нея, а очите му блестяха като две парчета синьо стъкло. Не можеше да повярва, че беше оставила това чудовище да я опипва. Това нямаше да се повтори. Тя нямаше да го допусне!
Смръщил вежди, той тръгна към бюрото и се наведе напред, за да постави юмруците си върху него. Страстното желание все още се четеше в очите му, а дишането му беше тежко и учестено.
— Виждаш ли, Сара, и ти изпитваш страст. Можеш да приказваш колкото си искаш за приличие, но и двамата знаем, че не си толкова непорочна, за колкото се представяш.
— Много по-непорочна съм, отколкото вие можете да бъдете някога!
— И слава Богу, че е така — промърмори той.
Тя се вбеси, че той бе сметнал обидата й за комплимент.
— Да, приятно ви е, че сте грубиян, нали? Обичате да властвате над жени и деца! Вие сте толкова лош, колкото и онези английски благородници, които мразите и които тормозят своите длъжници и се отнасят с жените като с крепостни робини!
В момента, в който изрече тези думи, тя съжали за тях, тъй като очите му потъмняха като въглени, станаха леденостудени и я изгледаха с голямо презрение.
— Ти не знаеш нищо за мен! Нищо! Кога за последен път си била потискана, лейди Сара? Кога е трябвало да драпаш с нокти и зъби за коричка хляб или да изтърпяваш бой с юмруци от един…
Той спря и се отдалечи от бюрото си, а челюстите му бяха толкова здраво стиснати, че белегът на бузата му бе побелял. После си пое дълбоко дъх няколко пъти, преди да заговори отново, а гласът му беше станал хладен и твърд.
— Твоите жени и моите мъже трябва да се обединят. Те се разбират помежду си. Само ти не го виждаш и не разбираш, че предлагам на тези каторжнички повече, отколкото биха могли да получат, където и да е другаде — дом и възможност да имат семейство и съпруг. Както и избор…
— Избор ли? Да бъдат поробени сега или по-късно? Какъв избор е това?
— Стига с тия извъртания! Приемаш ли предложението ми каквото е — една седмица, за да си изберат жените мъже? Или трябва да го направя така, както го бях замислил първоначално, и да позволя на мъжете да вземат онези, за които искат да се оженят?
— А какво ще стане…
— Да или не, Сара! Така ще бъде! Ако изникнат някакви проблеми, аз ще ги оправя и без твоя помощ. Разбра ли ме?
— Отлично!
Беше й по-лесно да се оправя с него, когато е ядосан, отколкото когато я целуваше с такава страст. Тя разбираше ядосаните мъже.
— Вие сте жалък тиранин и каквото кажете, това става. — Тя изсумтя презрително. — Ще приемем седмицата, която предлагате. Но не ме упреквайте после, ако не всичко върви така гладко, както сте го запланували.