Сара прекоси салона, без да се отклонява. Е, беше се поддала малко. Но само на една целувка. Или на две. Или бяха три?
Мили Боже, нямаше значение колко бяха, това нямаше да се повтори. Той беше казал така и тя, разбира се, смяташе да го накара да сдържи обещанието си. Нямаше да се целуват повече, освен ако този зъл пират не я насилеше.
Разбира се, че няма. Нито една целувка повече!
Пети се присъедини към пиратите на борда и се подпря на близкостоящия варел, като изпитваше известно безпокойство, докато чакаше капитанът да им направи някакво съобщение. Бог да му е на помощ сега, как да опази младата госпожица от тази бъркотия? Когато се промъкна на борда на „Сатир“, той още не беше измислил никакъв план. Знаеше само, че няма да посмее да се върне в Англия без госпожица Уилис. Не се бе ръководил толкова от чувството за дълг, колкото от страх как ще се отнесе графът с него и семейството му, ако се върне сам.
Е да, графът му се беше сторил разумен мъж, но ако беше по-умен, нямаше да изпраща шпионин след сестра си и да му предлага безбожно висока сума за това. Не, Пети не смееше да си навлече гнева на графа. Брат му Том се нуждаеше от длъжността си на иконом, особено сега, когато магазинът на баща им беше фалирал. Но Пети се чувстваше като че е попадал от трън, та на глог. Графът наистина беше човек, от когото трябваше да се страхува, но пък Пирата-лорд…
Питър въздъхна. Той едва не припадна, когато пиратският капитан каза да го изхвърлят през борда. И наистина пиратите често постъпваха така, а тази мисъл накара Пети да изтръпне от ужас. Слава Богу, че се бе сетил да заговори за баща си. Питър, разбира се, беше преувеличил, че притежава такива умения. Не разбираше толкова добре този занаят, както бе казал. Пък и за какво му е на един пират месар?
Прикривайки с ръка очите си, за да се предпази от лъчите на залязващото слънце, Пети погледна към мястото, където Пирата-лорд крачеше по квартердека, големите му ръце бяха кръстосани на гърба, а видът му — гневен. Явно, че беше в лошо настроение. Бе свикал на палубата мъжете и беше изпратил човек да викне жените. Пети се чудеше дали младата госпожица няма пръст в тази работа. Тя наистина имаше остър език и той не би се изненадал, ако бе наругала капитана. За нейно добро се надяваше, че не е така. Всеки можеше да забележи, че с Пирата-лорд шега не бива.
Изведнъж жените се появиха от трюма зад Пети, предвождани от госпожица Уилис. Когато минаваше край него, тя му хвърли безпомощен поглед и продължи нататък.
— За какво ни извикаха? — промърмори един мъж зад него. Беше човекът, раздавал храната преди няколко часа, казваше се Сайлъс.
Първият помощник-капитан отговори:
— Не знам. Но тази лейди Сара има пръст в това. Бъди сигурен.
Питър преглътна с усилие. Пази, Боже, да е обрекла всички жени на някаква ужасна съдба с нейната склонност към размирици, въпреки че трябваше да признае, че с нея се отнасяха добре досега. Той огледа насъбралите се жени, като търсеше с поглед Ан, но тя беше толкова дребничка, че не можеше да я открие в тълпата.
Щом жените се събраха на палубата, Пирата-лорд махна с ръка на госпожица Уилис да иде при него на квартердека и тя се запъти натам, макар изражението на лицето й да изглеждаше неуверено, а това разтревожи Пети. Когато застана до капитана, толкова крехка пред снажната му едра фигура, той започна да говори.
В началото Пети почти не можеше да повярва на думите му. Колония ли? Пиратите щяха да създават колония? И искаха жените да се присъединят към тях като съпруги? Когато Пирата-лорд завладя кораба и каза, че си търсят съпруги, Пети сметна думите му за лоша шега. Но явно, че този негодник го е мислил насериозно.
Пирати да се заселят на едно място? Кой би могъл да предположи такова нещо? Морските разбойници обикновено обичаха прекалено много златото, за да отседнат за постоянно, където и да било. Но и другите мъже се държаха така, като че това не бе новост за тях. И наистина Пети видя как вече гледаха жените, като че се опитваха да решат коя от тях биха избрали.
Той потрепери. Някой от тези разбойници щеше да вземе неговата малка Ан. Не, не биваше да допусне това! Нали сега беше един от пиратите, значи и той можеше да си избере жена, нали? И щеше да се пребори, с който и да е мъж за Ан. След това Пети продължи да слуша с половин ухо условията, които капитанът беше поставил за ухажването… възрастните жени щяха да бъдат изключени и децата щяха да идат с майките си. Пети можеше да мисли само за Ан… колко хубаво би било да му стане жена… колко благодарна щеше да му бъде, че я спасява от тези пирати… и колко му се искаше да я целуне.