Тези приятни мисли бяха внезапно прекъснати, когато първият помощник се провикна:
— А какво ще правите със сестрата на графа, капитане? Трябва ли и тя да си избере съпруг? Или да смятаме, че вече е избрала?
Госпожица Уилис стоеше сред хихиканията на пиратите няма като гроб, а страните й бяха почервенели като залязващото слънце. Пети затаи дъх, докато чакаше отговора на капитана.
Гидиън хвърли на първия си помощник успокояващ поглед.
— Няма какво да смяташ, господин Кент. Да, и тя ще си избира съпруг като останалите.
Пети изтръпна от ужас. Тоя проклет негодник! Нима ще принуди госпожица Уилис да се омъжи за някой от тази измет? Това беше немислимо! Не и дама като нея.
Всичките му мечти да се ожени за Ан се изпариха. Щом госпожица Уилис бе включена в жените, които трябваше да бъдат избрани, Пети имаше само една възможност — трябваше да изпълни дълга си към нея. Щеше да се наложи да се ожени за нея или поне да се престори, че ще бъдат женени, за да я опази от другите простаци, докато успее да я върне невредима на брат й.
Да, но Ан…
Пети се упрекна строго. Ан наистина беше сладка малка женичка, но дългът му трябваше да стои на първо място. Не можеше да разори фамилията си, като откаже да опази Сара.
Капитан Гидиън вече се беше намръщил, като че ли въпросът за бъдещия съпруг на госпожица Уилис също не му допадаше много. Но той продължи да говори с безразличен и студен глас:
— Сега, като знаете какво е положението, момчета, очаквам да се държите прилично. Искаме да създадем колония, а не бардак. Ако не се отнасяте с жените както трябва, ще имате работа с мен.
Госпожица Уилис го погледна изненадана, но той се направи, че не я забелязва.
— Ако времето не се развали, трябва да пристигнем на острова след два дни. Дотогава задълженията ви ще останат същите както досега, но можете да посещавате жените през свободното си време. Не пропускайте възможността си да ги ухажвате.
Погледът му се спря на облечените в униформи жени, които разделяха редицата на пиратите на две, като красива черна лента.
— На жените се разрешава да се движат свободно по палубата, стига да не пречат за дейностите, свързани с кораба. Но нощем ще бъдат заключени в трюма и ще има човек да ги пази, за да не би някой от вас да реши да прекара брачната си нощ преди сватбата.
Някои от мъжете започнаха да мърморят, но бързо се смълчаха, след като техният капитан смръщи вежди. После огледа тълпата и погледът му се спря на мъжа до Пети.
— Сайлъс, ти ще се заемеш с това да проучиш коя какво може да върши. И направи списък какви пособия ще им са нужни за шиене и неща от тоя род. Макар че е по-добре известно време да не ходим в Сантяго, като стигнем Атлантида може все пак да изпратя няколко души до островите Кабо Верде за допълнителни покупки.
— Жените вече имат необходимите материали за шев — прекъсна го госпожица Уилис. Тя бе мълчала през цялото време, затова нейният настойчив, но мелодичен глас след суровия, заповеднически тон на капитана, стресна всички. — Бяха им дадени някои пособия и платове на борда на „Частити“ и мисля, че повечето от тях са ги взели със себе си на „Сатир“.
Капитанът се обърна към нея, като че бе забелязвал нейното присъствие за пръв път. Явно не одобряваше прекъсването на речта му.
— Благодаря ви, че ми докладвахте, госпожице Уилис — каза той сухо. — Искате ли да добавите още нещо?
Тя се изчерви под властния му поглед, но не отстъпи.
— Да, искам. Ако нямате нищо против, капитане, бих искала да продължа с уроците по четене и писане, които преподавах досега на жените.
Когато капитан Хорн повдигна вежди, тя побърза да добави:
— Всеки мъж, който иска да се присъедини към нас, може също да дойде.
Това предизвика високия, дружен смях на пиратите и за момент на Пети му се стори, че и самият капитан се усмихва. Но когато се обърна отново към своите хора, устните му бяха строго стиснати.
— Чухте какво каза госпожица Уилис, момчета. Може да ходите при дамите и да учите, ако желаете. Но само когато не сте на вахта.
Като огледа продължително и изпитателно екипажа си, той добави:
— Свободни сте. И занапред се дръжте прилично. Хората от екипажа започнаха да се разотиват, а Пети се върна на своето място, тъй като не можеше да продължи с чистенето на палубата, докато хората не се разпръснат. Докато чакаше, той наблюдаваше капитана, който беше приковал очи в госпожица Уилис. А тя като че не забелязваше, че Хорн следи всяко нейно движение. Но другите го забелязаха.