— Независимо от всичко, което каза капитанът, той иска това момиче за себе си — заговори Сайлъс, който стоеше близо до Пети.
Пети погледна към Барнаби, който слушаше с недоверчив вид.
— Не съм много сигурен — отговори помощник-капитанът. — Тя е английска аристократка, а знаеш какво изпитва той към тях.
— Няма значение, дори да е някоя туземка от Южните морета. Не го ли видя как я гледа? Като че не е ял от две седмици, а тя е чудесен говежди бут. — Сайлъс чукна върха на лулата в зъбите си. — Да, той я иска. Проблемът е да я накара тя да го избере.
— Това не е трудно. Гидиън може да има всяка жена, която пожелае. И ако наистина я иска, ще я накара да му се моли да се омъжи за него преди седмицата да изтече, помни ми думите.
Пети се обърна и погледа мъжете с ужас. Едно беше да се опита да предотврати женитбата на някой пират с госпожица Уилис. Но да се опълчи срещу Пирата-лорд? Бог да му е на помощ, това би значело все едно да се опита да си пъхне главата в корема на акула.
Барнаби, изглежда, усети, че Пети го наблюдава. И го изгледа строго.
— Какво ме гледаш, бе момче? Тръгвай! Гледай си работата!
— Тъй вярно, господине — измърмори Пети. После тръгна към мястото, където беше оставил кофата, като пътем взе онова, което моряците наричаха „молитвеник“, малък мек камък, който се използваше при търкането с пясък на местата от палубата, до които трудно можеше да се достигне. Но и след като застана на колене и започна да търка дъските от тиково дърво с мокрия пясък, той не можеше да престане да мисли за госпожица Уилис. Трябваше да намери начин да поговори с нея. И да я предупреди да внимава, когато се намира в близост до капитана. Защото ако не бъдеше много предпазлива, на Пети може би щеше да му се наложи да извърши нещо драстично, за да я опази от Пирата-лорд. А изобщо не му се искаше да влиза в конфликт с това чудовище — американския морски капитан. Никак не го желаеше.
Глава 8
Морякът е като петел в играта. Девици млади вярват в правотата. Не бива много пий да се виним, което се полага, ще им позволим.
Слънцето клонеше към хоризонта като божествен златен медальон, който всеки миг щеше да потопи в блестящото море. Сара се наведе над парапета, загледа неговото неясно отражение във водата и й се искаше да може да тръгне по този огнен път, докато стигне до Англия и безопасния си дом. Не й беше приятно да признае, че Джордан е бил прав. Това пътуване по море беше злополучно още от началото.
А този проклет капитан само влоши нещата. О, как ли й се е надсмивал, когато тя излезе от неговата каюта, след като го бе оставила да я целува! Как ли се е наслаждавал на нейната слабост! Вместо да се бори от името на жените, тя му бе позволила всевъзможни скандални волности. Той без съмнение успя да отклони вниманието й от нейната цел и най-вероятно го бе направил заради своите нечестиви намерения.
Едва ли се бе държал така, защото наистина се е увлякъл по нея. Бе го показал ясно както в каютата си, така и по-късно, когато публично я изложи пред целия си екипаж сякаш тя беше някаква плячка, която може да бъде поделена както му е угодно на него. Тя се изчерви само като си спомни за това. Той я накара да се размекне, а после я беше предложил на първия мъж, който би я пожелал. Този проклетник! Този негодник! Тя го мразеше!
— Госпожице Уилис — чу се някакъв глас зад нея. Тя се обърна и видя Луиза, която се промъкваше между жените, насядали навсякъде по палубата, докато се хранеха. С чиния овнешко задушено и хлебчета, приготвени на кораба, в едната си ръка, тя се приближаваше към нея, в другата си ръка носеше чаша уиски с много вода.
— Вие наистина трябва да хапнете нещо — подкани я Луиза с тона на гувернантка, с който бе свикнала да говори, и подаде чинията. — Трябва да си поддържате силите.
— За какво? — Сара въздъхна и взе чашата. — Няма смисъл да се борим с тях. Те ще постъпят както пожелаят, каквото и да кажем ние.
— Не е вярно. — Като остави чинията върху наблизо стоящия сандък, Луиза взе едно хлебче и го пъхна в свободната ръка на Сара. — Вече ги убедихте да ни дадат правото на избор. Това е повече, отколкото имахме преди това.
— Ами, избор… — Тя пренебрежително ронеше хлебчето в морето. Нямаше апетит, особено след срещата с този ужасен пиратски капитан. Когато заговори отново, в гласа й прозвуча нотка на примирение. — Можем да се омъжим за стар или за млад пират, за смелчага или за глупак и все пак ще трябва да се омъжим за разбойници и да останем до края на живота си на някакъв далечен остров, където никога вече няма да видим семействата си…