— Може би Луиза ще съумее да ви помогне — намеси се Сара. Тя беше съгласна, че задушеното нито изглеждаше добре, нито миришеше приятно. Като огледа набързо жените на палубата, видя, че не ядяха с голяма охота, въпреки че бяха гладни.
— Това е страхотна идея — обади се един глас. Сара се обърна и видя англичанина — първия помощник на капитана, който бе застанал до нея и пушеше лула. — Защо не позволиш на жените да ти помогнат за готвенето? Добре е да използваме някоя от тях, която я бива за това.
Сайлъс се намръщи срещу първия помощник.
— Значи заставаш на страната на една женска? Добре, омръзнаха ми твоите оплаквания. И нейните. — Той се обърна и продължи: — Да знаете, никой от вас не ще получи вече нищо от моите яденета. Ще оставя тази усойница да ви сервира постния си френски бульон и ще видите дали ще ви хареса. Ще ме молите да ви готвя след седмица. Проклети английски глупаци! Кълна се…
Той продължи да мърмори нещо под носа си, като си проправяше път между насядалите на палубата жени. Но когато Луиза се накани да тръгне след него, Барнаби я спря с ръка.
— Не се тревожи за него. Той е стар мърморко и мрази жените. Чувах, че било, защото не можел да задоволи нито една жена в леглото, разбирате какво имам предвид. Имал някаква стара рана от войната… — Барнаби погледна Луиза с подкупваща усмивка, при която откри красивите си бели зъби. — Ако се нуждаеш от съпруг, по-добре вземи мен. Всичките ми чаркове са в отлично състояние.
Хладна усмивка се появи на устните й и тя издърпа ръката си от неговата.
— Така ли? Тогава те съветвам да си намериш жена, която ще се радва да ги смазва, да се грижи за тях и да ги поддържа в добро състояние. Боя се, че аз по-скоро бих ги разбила на парчета. — Тя повдигна полите си и се затича след Сайлъс, а Барнаби се загледа изумено след нея и инстинктивно събра разкрачените си крака.
— Тя е студена жена, нали? — произнесе той, като се обърна отново към Сара.
— Не е точно така. Само че много не обича мъжете.
— О! — каза само Барнаби, като че му стана ясно.
Но смръщеното му лице показваше обратното. И как би могъл да разбере? Не е бил жена, та да зависи от някой мъж и животът му не е бил напълно съсипан от човек от другия пол. Защото един мъж, който не е бил подложен на тормоз само заради пола си, не би могъл да разбере омразата на Луиза.
— А вие? — попита той. — И вие ли мразите мъжете?
„Не, за съжаление“ — помисли си тя, като си спомни за унизителния начин, по който беше отвърналата целувките на Гидиън.
— Само онези мъже, които се опитват да ми отнемат свободата.
Слънцето най-после беше залязло и сивият сумрак като че подчертаваше похотливите искрици в тъмните очи на Барнаби, докато я оглеждаше.
— Имате предвид мъж като нашия капитан ли?
Подигравателната нотка в гласа му я накара да се изчерви. Всички бяха напълно уверени, че тя ще падне в краката на техния прославен капитан. А ако знаеха дори половината истина, че всъщност го беше вече направила, щяха да започнат да й се присмиват. Като сведе поглед, тя докосна с пръсти гладките, блестящи месингови перила пред себе си.
— Да, него. Разбира се. Нямаше право да ни взима против волята ни.
Барнаби се облегна назад, докато бавно всмукваше тютюневия дим от лулата си.
— Огледайте се наоколо, госпожице Уилис. Имате ли чувството, че вашите питомки искат да напуснат този кораб?
Като се обърна назад, тя огледа насъбралите се жени.
Някой беше вече запалил фенерите и те осветяваха малките групички жени и мъже, които се смееха и разговаряха. Жените оглеждаха мъжете, някои прикрито, други по-дръзко. Под надвисналото платно на кораба някакъв млад пират обви ръка около една апетитна каторжничка, която не само че му позволи да го направи, но и го погледна със срамежлива усмивка. Дори възрастната жена, която беше говорила днес за ограничените възможности да си намери съпруг, сега кокетно приемаше ухажването на някакъв беловлас моряк, един от малкото по-стари мъже на кораба на Хорн.
Навсякъде мъжете бяха се струпали около жените като пчели край меден кошер. И макар че не изглеждаха прекалено агресивни или груби, явно личеше някаква арогантност, с която се домогваха до жените, сякаш бяха сигурни, че ще ти одобрят. А и повечето жени не ги обезсърчаваха.
Тя въздъхна.
— Струва ми се, че жените не са много недоволни от това положение.
— Не са много недоволни ли? — Той се подсмихна. — Изглежда, че са дори много доволни.
Изведнъж нещо силно изскърца откъм палубата и някакъв писклив женски глас извика:
— Не ме докосвай, мръсен пират! Все още не съм длъжна да понасям похотливите ти ръце!