— Да те съжали! — Той рязко дръпна ръцете си. На лицето му се четеше отвращение. — Как можеш да говориш подобни неща! Ти си красива, умна, интелигентна! Ако срещнеш човека, когото заслужаваш…
— Той не съществува! Не можеш ли да проумееш това, дебелоглавчо!
— Все още ми отмъщаваш за полковник Тейлър. Всичко е заради това, нали? Отказваш на всички кандидати, защото не ти позволих да се омъжиш за него.
— Не, разбира се. Това беше преди цели пет години, за Бога! И не е вярно, че не съм могла да се омъжа за него, ако наистина исках. — Сара замълча, разкъсвана от гордостта си и от желанието да накара брат си да я разбере по-добре. Последното обаче надделя. — Аз… досега не съм ти казвала, но… спомняш ли си онази вечер, когато ти разказа на баща си всичко, което знаеше? Когато той ме извика и ме заплаши, че ще ме лиши от наследство, ако се оженя за този човек?
— Нима мога да я забравя? Ти изгаряше от омраза към мен.
— Същата нощ се измъкнах тихичко и се срещнах с полковника.
Хубавото му лице се изкриви от изумление.
— По дяволите! Ти не се чуваш какво говориш.
— Предложих му да избягам с него. — Сара извърна глава към прозореца. Ужасният спомен не й позволи да продължи. Не смееше да погледне брат си в очите. — Той отказа. Оказа се, че е точно такъв меркантилен тип, за какъвто го смяташе ти. Той ме е искал единствено заради наследството ми. А аз тогава бях прекалено глупава, за да го осъзная.
Тя изчака, за да му даде възможност да проумее нейната изповед. Искаше да му покаже, че и преди е правила лудости. Джордан внимателно сложи ръка на коляното й и спокойният му тон я накара да се просълзи, макар се Сара се опита да се овладее.
— Не глупава, кукличке! Ти беше само прекалено млада. В тази възраст девойките слушат единствено сърцата си. Любовта е сляпа. Не можеше да го прецениш обективно като нас.
— Би трябвало да мога! Всички са знаели какво представлява Тейлър. Ти, татко, дори мама! Единствено аз съм била сляпа!
— Затова ли не харесваш нито един от ухажорите си? Защото се боиш, че и те ще те измамят?
Свела очи, тя навиваше около пръста си една от панделките на своята синя сутрешна рокля.
— Докато мама боледуваше, не можех да мисля за ухажори. След като тя почина, загубих… желание. Първия път избрах лош момент, а сега едва ли ще мога да отлича търсачите на зестра от почтените мъже.
— Не можеш да обвиниш нито един от моите приятели, че те харесва заради наследството. Да вземем Сент Клер например. Признавам, че не е много богат, но парите изобщо не го интересуват. А той често споменава колко си красива.
— Сент Клер никога не би одобрил това, което правя. Той търси господарка за своето имение, а не реформистка. — Тя го погледна дяволито и се усмихна. — Освен това той обича сьомга, а аз не мога да живея с човек, който яде сьомга.
— Говорим сериозно, Сара. Има много мъже, които идеално ти подхождат.
Тя затегна още по-силно панделката около показалеца си.
— Не са толкова много. Мъжете с по-ниско потекло и с по-малко състояние от моето ме искат заради парите и положението ми. Мъжете, които стоят по-високо от мен, не желаят да се обвързват с жена, която ще се опитва да ходатайства пред приятелите им в полза на обществените реформи.
— Тогава намери някой по средата.
— Такъв човек не съществува. Аз съм момиче от простолюдието, осиновено от граф, но без никакво родословие. Ни риба, ни рак. Не принадлежа към твоя свят, Джордан. И никога няма да стана част от него. Единственото място, където се чувствам удобно, е Дамският комитет, а там няма кандидати за женитба, повярвай ми.
Тя не каза, че досега не е срещала мъж, с когото би поискала да изживее живота си. Приятелите на Джордан бяха много мили, но предпочитаха да прекарват времето си в забавления, вместо да направят нещо смислено. И нито един не можеше да я разбере. Нито един!
— По дяволите, Сара! Ако съм сигурен, че това ще промени решението ти, аз ще се оженя за тебе. Нямаме обща кръв. Предполагам, че можем да се оженим.
— Ах, ти предполагаш! Какъв ентусиазъм! — засмя се тя. Знаеше какво мисли брат й за брака и бе изненадана, че подобна мисъл изобщо му е дошла наум. Опита се да си представи как би изглеждала като жена на Джордан. — Що за идея! Знаеш, че е невъзможно. Може и да нямаме кръвна връзка, но във всяко друго отношение сме брат и сестра. Бракът между нас със сигурност ще остане неконсумиран.
— Така е. — Джордан изпитваше огромно облекчение, че бе отхвърлила набързо направеното предложение. — Пък и това не би могло да те спре, нали?
— Не. Хайде, Джордан, един кораб с каторжници сигурно не е чак толкова ужасно място, колкото си мислиш. Повечето от жените са осъдени за дребни престъпления. Корабният лекар ще вземе със себе си и жена си. Мисионерите също пътуват с тези кораби, придружени от жените си. Ще бъда в безопасност.