Сара и Барнаби погледнаха натам и видяха, че един мъж се държи за зачервената буза, а една от жените с приятна външност рязко се обърна и избяга.
— Не всички от тях са доволни, господине. Вятърът духна една къдрица към очите на Сара и тя я избута назад.
— Някои от тях просто са се примирили със съдбата си. Те знаят, че нямат избор. След като са свикнали да приемат каквото им поднесе животът, сега ще се помъчат да извлекат полза от това. Но искрено се надявам, че бъдещето ще им предостави нещо по-добро.
Тя се обърна и си тръгна, защото нямаше повече сили да води такива разговори. Барнаби не се различаваш много от капитана. Той не можеше да схване същността на безизходното им положение. Каквото и да кажеше тя и двамата мъже щяха да продължават да мислят, че с оказали голяма услуга на своите пленници.
Тя се почувства още по-сломена и като заобиколи предната част на палубата, се отправи към трюма, но я спря един моряк, който изникна от сянката. След внезапно обзелия я страх тя изпита облекчение, като видя, че това е Пети.
— Елате, госпожице, трябва да поговорим — промърмори той, като я водеше към предния трюм. — Наистина се налага. Сара го последва към долната палуба, като се оглеждаше внимателно, за да се увери, че никой не ги е видял. После почака, докато слязоха в трюма, и зададе въпроса, който я измъчваше откакто го видя да излиза от капитанската каюта.
— Предполагам, че си се промъкнал на борда, докато ни качваха на кораба, но как така не са те убили?
— Капитанът реши, че ще му бъда от полза. — Той запали фенера и като се обърна отново към нея, тя забеляза на бледата златиста светлина мрачния израз на лицето му. — Приеха ме в екипажа, но това не значи, че мога да правя каквото си искам. Много очи ме наблюдават през цялото време. Затова трябва да побързаме сега.
— Предполагам, че си чул какво каза капитан Хорн. Задължава ни да си изберем съпрузи.
Той кимна с глава, а светлокафявите му очи помръкнаха.
— Чух. И имам един план по този въпрос. Когато дойде това време, ще изберете мен.
Тя се стъписа от тази идея. Да се омъжи за Пети? И макар да знаеше, че предложението му е продиктувано от желанието да я опази, тя не беше сигурна, че това й харесва. Достатъчно лошо беше, че ще остане цял живот с мъж, когото почти не познава…
Сара, разбира се, не познаваше нито един от тези мъже. Но някой от тях може би щеше да я поиска заради самата нея, а не да й предлага женитба от чувство за дълг.
— Не знам, Пети…
— Слушайте ме внимателно. Ако се омъжите за мен, не е нужно да сме женени истински, нали разбирате какво имам предвид? — Зачервените му уши й подсказваха за какво точно намеква. — Това ще улесни нещата за вас, когато се върнем в Англия. За негова светлост графа няма да е трудно да анулира брака, след като няма да сме… е, нали разбирате?
— Да, разбирам. — Тя присви очи. — Но мислиш ли, че някога ще успеем да… — Двама моряци минаха толкова наблизо, че тя ги чу как се смееха горе над тях. И млъкна, докато се отдалечиха от отворения капак на трюма, после наведе глава по-близо до Пети. — Наистина ли мислиш, че ще ни се удаде възможност да избягаме?
— Възможно е. Разбирам малко от корабоплаване. Ако този остров е близо до другите острови, мога да ви прекарам до някой от тях, който е обитаем.
Като въздъхна, тя започна да навива около пръста си верижката на медальона.
— Извинявай, Пети, но не ми се струва много надеждно.
— Сигурно е така. Спомнете си обаче, че капитанът спомена, че ще ходят отново до островите Кабо Верде, за да правят покупки. Има възможност да се измъкнем някъде по време на пътуването и оттам да се качим на някой кораб за Англия. Не се безпокойте, все ще измисля начин да избягаме оттук и да се върнем вкъщи. — Гласът му прозвуча решително. — А дотогава избягвайте Пирата-лорд.
— Престани да го наричаш така. Това му придава повече важност, отколкото заслужава.
Той я хвана за ръката.
— Послушайте ме, госпожице Уилис. Не се заблуждавайте от това, че капитанът позволи на жените да направят своя избор. Той е опасен човек. И ви е хвърлил око. Затова се нуждаете и от някой друг да ви ухажва, който е безопасен и ще ви пази от капаните му.
Странна тръпка я разтърси при тези думи на Пети. Тя си казваше, че това е породено от страх. В края на краищата само една безмозъчна глупачка можеше да се чувства поласкана, че един безмилостен пират я харесва. Пък и Пети сигурно грешеше.
— Не ми е хвърлил око. Не го ли чу какво каза днес следобед пред всичките си пирати?
Пети смръщи вежди.
— Знам какво каза, но чух и какво си говореха мъжете и всички се обзалагаха, че той ще ви примами в леглото си, преди да изтече тази седмица.