Той огледа безцелно движещите се по палубата хора и забеляза, че мъжете, които не бяха на вахта, се бяха впуснали да печелят симпатиите на жените. Скоро щеше да викне Барнаби да отведе жените долу и да ги затвори, но първо искаше да се наслади на този момент. Бе постигнал целта си. Беше намерил жени за своите мъже. И скоро всички те щяха да заработят заедно в името на една обща цел.
Но защо тогава се чувстваше толкова неспокоен и незадоволен? Не трябваше ли да се радва на успеха си? Защо изпитваше този разяждащ страх, че бе постъпил лошо, като бе отвел каторжничките?
Всичко бе заради тази проклета англичанка. Сара беше породила тези глупави съмнения в душата му. Сара, със своите светлокафяви очи и мекото, податливо тяло… Сара, която можеше да възбуди един мъж само като отметне назад бакъреночервените си коси. Почувства напрежение в слабините и изохка. Никоя жена не му беше въздействала така досега. Както всички други моряци и той бе имал своите закачки и флиртове, но нито една островитянка от мургавите хубавици с дръпнати очи не беше накарала кръвта му да кипне само при мисълта за нея.
Но не беше важно как действаше Сара на кръвта му… или на нещо друго, каза си той и направи една гримаса. За брака се искаше нещо повече от страст. Неговите родители бяха доказали това.
Не би искал ни най-малко да се ръководи от мъжките си желания, да се сближи с някаква глезена дъщеря на граф, макар и да е осиновена. Жени като нея никога нямаше да бъдат доволни от това, което би им поднесъл един мъж. Жени от нейния род не даваха на мъжа нито минута спокойствие.
Като се доближи до парапета, той се облегна на него с гръб към морето. Не, Сара Уилис не беше за него. Трябваше да си потърси някоя друга за съпруга. С интерес и любопитство, той наблюдаваше танца на ухажването, изпълняван пред очите му, и се чудеше дали би могъл да се впусне в него с ентусиазма на своите моряци. Налагаше се. Именно от това имаше нужда — от друга, различна жена, която по-точно да отговаря на представата му за съпруга.
Той пъхна ръце в джобовете си, но потрепери, когато пръстите му докоснаха смачкания на топка плат. Шапчицата на Сара. Тази, която беше взел от нея. И която бе покривала разкошния водопад от нежни, копринени коси.
Изруга сърдито, извади я от джоба си и я хвърли в морето. Не трябваше да разпилява косите й. И, разбира се, не трябваше да я целува. Влечението му към нея беше също така неразумно, както ако беше започнал да плава направо срещу вятъра. От целувката, желанието му само се беше усилило. Дяволите да я вземат, тя беше като магьосница, която не му излизаше от ума, дори когато не я виждаше наблизо. Не я виждаше наблизо ли? Той огледа неспокойно тълпата. Наистина, нея я нямаше там. Не се виждаше никъде. Но къде беше тя? В другия край на кораба ли? Под палубите с някой от неговите мъже? Това го накара да се намръщи. Докато все още търсеше Сара, една друга жена се приближи до него. Беше закръглена и руса, а очите й оглеждаха бедрата му както инспектор на докове оглежда кораб. Тя хвана ръката му и я постави на кръста си, като предизвикателно го стрелкаше с очи изпод дългите си мигли.
— О, виж ти, та това е нашият добър капитан, който ни спаси от онзи проклет затворнически кораб. Търсиш си женичка, нали? Куини е тъкмо подходящата за теб.
Като дръпна силно ръката му и я постави на една от големите си гърди, тя се облегна на дланта му с похотлива усмивка.
— Имам всичко, което би искал един мъж, а дори и много повече.
Той смръщи вежди с отвращение и се отдръпна от нея.
— Извинявай, Куини, но тази вечер мислите ми са заети с други неща.
Беше ясно за какво е била в затвора тази жена, а той не беше в настроение за такъв род задявания. Сара може и да не е жена за него, но и Куини не беше подходяща.
За съжаление, русокосата изглежда не разбра това. Бърза като светкавица, тя плъзна ръката си по издутината в бричовете му, породена от мислите за Сара.
— О, шефе — изгука тя с акцент, който се превърна в лондонски кокни, докато го потъркваше с опитните си пръсти, — лъжеш като циганин! Твърд си като рог9, а аз знам как да размеквам такъв инструмент.
Той дори не се усмихна на това, което изглеждаше уж случайна игра на думи, свързана с неговото име, и свали ръката й от слабините си.