Тя му се усмихна толкова лъчезарно, че за момент той завидя на кльощавия Харгрейвс, който явно бе спечелил симпатиите й. Но това чувство не трая дълго. Макар че искаше мила и уравновесена жена, Ан беше прекалено сладка и уравновесена за него.
Гидиън тръгна по палубата към мястото, където Барнаби флиртуваше с някаква жена със слаби ръце и лековато държание, и го дръпна настрани.
— Време е да изпратиш жените долу. Накарай госпожица Уилис да ти помогне.
Той огледа палубата, за да я открие, и се намръщи, като видя, че тя разговаря разпалено с една голяма група жени. Първо с Питър Харгрейвс, а сега с жените. Сара никога нямаше да престане да крои планове.
Барнаби точно щеше да си тръгне, когато Гидиън го спря.
— Почакай, промених си решението. Остави госпожица Уилис. Аз ще се оправя с нея.
— О?
— Ще я настаня в твоята каюта. Можеш да спиш със Сайлъс следващите няколко дни.
— Това няма да й хареса.
Гидиън се усмихна мрачно.
— Не ме интересува дали ще й хареса. Ако спи постоянно при другите жени, ще ги настрои пак към някой бунт. Искам да бъде на място, където мога да я държа под око.
Хитра усмивка плъзна по устните на Барнаби.
— Това ли е единствената причина, поради която я местиш в моята каюта? Която впрочем е точно срещу твоята.
— Това е единствената причина — сопна му се Гидиън. Дявол да го вземе този английски нехранимайко! Беше невероятен женкар и смяташе, че всички са като него. — Сега ще й го кажа. Почакай, докато я заведа в каютата, и тогава изпрати жените долу.
— Ако я настаниш там без обяснения, жените ще искат да знаят причината за това. Те очакват помощ от нея.
Точно това беше проблемът.
— Кажи им каквото искаш, само гледай да не ги ядосаш. Но тя ще остане в твоята каюта независимо какво мислят те.
Като каза това, той се отдалечи от първия си помощник.
И за хиляден път съжали, че се е поддал на прищявката си да вземе Сара на борда на „Сатир“. Тя създаваше само неприятности от момента, в който стъпи на кораба му.
Жените се разпръснаха, когато той се приближи към нея, а това му се стори лош признак. И то много лош.
— Какво кроиш сега?
— Кроя ли? — запита тя, а изражението на лицето й бе станало невинно като на монахиня.
Но той знаеше, че не може да се вярва на вида й.
— Да, с жените. Сигурно си кроила нещо, иначе нямаше да се разбягат, когато се приближих.
Тя отметна косите си назад, вятърът отвя няколко пухкави къдрици от лицето й, а напрегнатите й черти се отпуснаха с облекчение.
— Само разговаряхме по кое време ще се видим утре за часовете. А те избягаха, защото ужасно ги е страх от теб.
Той едва ли можеше да оспори това твърдение, след като току-що видя реакцията на Ан Морис. Мисълта, че половината от жените се бояха от него, не подобри настроението му. Като пъхна палците си в колана, той изгледа Сара със студен поглед.
— А ти не се ли боиш?
Очите й блеснаха на светлината на фенера, макар че той успя да забележи, че брадичката й потрепери.
— Казах ти и преди. Не се боя от нищо, най-малкото от тебе.
Той се приближи към нея и сниши глас.
— Наистина ли? Тогава значи няма да възразиш, ако те сложа да спиш в каютата срещу моята?
Страхът пропълзя по лицето й за момент, но тя бързо се овладя.
— Как… какво искаш да кажеш?
Доволен, че е успял да я уплаши, той я хвана за ръката и я поведе към квартердека.
— Ще спиш в каютата на Барнаби, докато стигнем до остров Атлантис.
Когато тя го погледна ужасена, той добави:
— Не се тревожи, Барнаби ще спи при Сайлъс. Каютата ще бъде само твоя.
— Но защо?
Тя се опита да измъкне ръката си от неговата хватка, а когато той продължи да я дърпа напред, изсъска:
— Искам да остана долу при другите жени.
— Знам. Искаш да ги подтикваш към бягство, бунт или занимания с безполезни неща.
Той я поведе към каютата под квартердека и като стигнаха там, пусна ръката й.
— Не мога да допусна подобни неща. Капитан съм на много дисциплиниран екипаж и не искам да създаваш безредици на борда. Мъжете и жените се разбират добре и предпочитам отношенията им да остават такива.
Тя се обърна към него, а по свитите устни и стиснатите й юмруци личеше, че се бунтува.
— Какво смяташ да направиш? Да ме арестуваш в тази каюта до края на пътуването ли?
— Не, само искам да бъдеш там, където ще мога да те наблюдавам, това е. — Когато в очите й проблесна гняв, той смекчи тона си. — Свободна си да ходиш, където искаш през деня, да преподаваш уроците си и всичко останало, но не искам да бъдеш при другите жени през нощта. Наречи го просто предпазна мярка и то съвсем незначителна.
Думите му изглежда я поуспокоиха, защото тя се отпусна.