Той пристъпи няколко крачки напред, след това спря пред каютата на Барнаби.
— Пък и ще се чувстваш много по-уютно в тази каюта, отколкото под палубата. — Той отвори вратата и я подкани с жест да влезе вътре. — Виж сама.
Като го държеше под око, тя мина край него и влезе в каютата. Той я последва и светна лампата, за да може тя да огледа помещението по-добре. Изненада, а после задоволство се изписа по лицето й и я накара да се изчерви.
Каютата на Барнаби не беше толкова разкошна като неговата, но не беше и много по-лоша. Пиратството изглежда беше доходен занаят, което личеше от широкото легло с пухен дюшек, огледало по цялата стена, показателно за суетността на Барнаби, както и от абаносовия гардероб с дърворезба, който беше докаран от Африка.
Сара, разбира се, можеше да сложи малко дрехи в този гардероб. Той съжаляваше, че не й бе дал възможност да вземе сандъците си, преди да я прехвърли на борда на „Сатир“. Първата му задача, като стигнат до Атлантис, щеше да бъде да набавят повече дрехи за жените.
— Става ли? — запита той, като скръсти ръце на гърдите си.
Тя се обърна към него. Наведе очи и с нищо не показа задоволството си.
— Мисля, че ще издържа.
„Тя си въобразява, че не схващам, колко й харесва.“ Той прикри усмивката си. Колко горда беше тя, това сигурно се дължеше на благородната кръв, която течеше и нежните й тънки вени.
— Добре. Тогава ще те оставя да си почиваш. Трябва да проверя дали другите жени са се прибрали вече.
Той тръгна към вратата.
— Гидиън…
Като чу от устата й кръщелното си име, той спря като закован. То прозвуча съвсем интимно и сърдечно. Искаше му се тя да го каже пак. Искаше му се пак да чуе как го произнася с тихия си, гърлен глас, който…
По дяволите, ето че отново започна да гледа на нея като на жена. Желана и близка.
— Да? — изрече той по-сопнато, отколкото възнамеряваше.
— Като идем на острова, какви ще бъдат… разпределенията за нощуването?
Въпреки че явно се смущаваше от въпроса си, тя не отвърна поглед, когато той я изгледа с присвити очи. Тъй като не беше мислил по това досега, той не отговори веднага.
Тя вдигна брадичката си и многообещаващата плът на дългата й бяла шия блесна пред очите му.
— Е, какво?
„Ти ще спиш с мен“. Тази мисъл му хрумна внезапно, но той веднага съжали, че я допусна. Тя нямаше да спи близо до него на Атлантис.
— До венчавките мъжете ще спят на кораба, а жените в къщичките на острова.
Моряците щяха силно да възнегодуват, но това бе единственото решение, което можеше да измисли за момента. Тя си пое дълбоко въздух.
— А ще ми бъде ли позволено… да спя при останалите жени?
Като й хвърли един продължителен и многозначителен поглед, той сниши гласа си.
— Само ако се държиш добре.
Искрица от предишното й упорство проблесна в кафявите й очи.
— Искаш да кажеш само ако не се меся и те оставя да се разпореждаш както намериш за добре с всички ни.
— Точно така.
Тя гордо изправи глава.
— В такъв случай се боя, че няма да мога да се държа прилично.
— Тогава и аз ще трябва да ти отвърна със същото, нали? Дори ако трябва да те държа в каютата срещу моята до деня на венчавките.
Той почака, докато видя червенината, която се разля по бялата й кожа. После доволен, че я е обидил достатъчно, за да я накара да се замисли по-дълго следващия път, когато й се прииска да го разсърди, той се върна в каютата си, като си подсвиркваше.
Глава 10
На следващата сутрин, още преди изгрев — слънце Сара бе вече станала. Тя отдели няколко минути за сутрешния си тоалет и облече роклята си върху ризата, с която бе спала, но не можеше да направи нищо повече за външността си. Нямаше гребен да среше косите си, нито по-чисти дрехи. Тя се оправи колкото можа, приглади с пръсти косите си и изплакна лицето си с морската вода от кофата, която някой добросъвестен пират беше оставил пред вратата й. После бързо излезе от каютата и се запъти към палубата. Трябваше да говори с Пети. Искаше да му каже, че ако открие възможност да избяга, трябва да го направи, дори да не може да я вземе със себе си. Но първо трябваше да го намери. Преди да се разделят вчера, той бе казал, че ще бъде на вахта рано сутринта. Може би щеше да го завари сам, преди останалите на кораба да се събудят. Тя огледа палубата и с облекчение установи, че повечето от моряците ги нямаше — сигурно още бяха в леглата си, а малцината, които бяха на вахта, почти не й обърнаха внимание. Но къде беше Пети?