Може би го бяха изпратили да се оправя с такелажа10, както капитан Роджърс правеше често. Като закри с ръка очите си от изгряващото слънце, тя вдигна глава, за да погледне към мачтите.
— Търсиш ли някого? — запита един плътен глас зад нея.
Тя подскочи и се обърна с лице към натрапника. Дявол да го вземе, това беше Гидиън. Защо не беше в леглото си като останалите моряци? Той явно току-що бе направил сутрешния си тоалет, защото косите му бяха мокри и пригладени назад и само краищата им се бяха накъдрили и изсъхнали. Златната му обеца се полюляваше, блестейки на ранното утринно слънце, като че изразяваше презрението му към цивилизацията. Но много по-шокиращо беше това, че не носеше риза. Днес бе облечен, като повечето от своите хора, само с кожена жилетка, която повече откриваше, отколкото прикриваше горната част на тялото му.
Тя се задъха и дълбоко пое въздух. Имаше нещо толкова ужасяващо интимно в почти голите му гърди. Бяха добре развити — широки и мускулести, а по тях се виждаха само някои от черните косъмчета, които образуваха неравна линия под разхлабените кожени връзки на жилетката му и се спускаха надолу до златната катарама на колана му с вградения в нея оникс. Явно бе, че рядко носеше риза, защото ръцете му бяха почернели до раменете, а кожата му беше толкова тъмна, че почти се сливаше с цвета на лешниковокафявата му дреха.
Тя осъзна, че го разглежда, едва когато той заговори с ниския си отривист глас:
— Кого търсеше?
Думите му я извадиха от зашеметяващия унес.
— Аз… аз…
Тя мислеше напрегнато, после промълви единственото, което й дойде на ума…
— Тебе. Тебе търсех.
Подозрение проблесна в морскосините му очи.
— При платната ли?
— Да. Защо не?
— Или не знаеш какви са задълженията на капитана, или лъжеш. Кое е от двете?
Като се помъчи да потисне прималяването в стомаха си, тя се насили да се усмихне.
— Гидиън, ти наистина си много мнителен. Вчера ме обвини, че заговорнича зад гърба ти, а сега, че лъжа. Кого друг мога да търся, освен тебе?
Очите му се втренчиха в нейните, сякаш искаше да проникне до дъното на сърцето й и изтръгне истината. Тя го погледна съвсем невинно.
Той пъхна палци в колана си, а устните му се изкривиха в скептична усмивка.
— И защо ме търсиш?
Божичко, какво да му отговори?
— Защото… защото искам да сляза долу. — Да, това беше логично извинение. — Искам да ида при жените и да видя дали можем да започнем уроците. Предполагам, че трябва да получа твоето разрешение, след като си поставил пазач там…
— Не мислиш ли, че е малко рано за учение? Повечето от жените сигурно още спят.
Беше ясно от смръщените му вежди, че не й вярва. Сърцето й се сви. Тя не умееше да лъже, както Джордан често обичаше да подчертава. Но никога не беше имала толкова отчайваща нужда да скрие истината.
Тя обърна глава настрани да не би лицето й да я издаде.
— Не бях помислила за това. Вярно, че е рано. Тогава може би просто ще се поразходя по палубата.
И да потърси Пети, след като отпрати Гидиън.
— Чудесна идея — отвърна той, като че бе прочел мислите й. — Нямаш нищо против да се поразходя с теб, нали?
Дявол да го вземе! Този мнителен тип беше решил да не я изпуска от очи. Тя едва се овладя, погледна го и каза…
— Имам ли друг избор?
— Винаги имаш избор, Сара.
От неговия гърлен глас тръпки на безпокойство полазиха по гърба й. За пръв път тази сутрин той я удостои с пленителна усмивка. Това напълно я извади от равновесие и й напомни как я беше прегръщал и целувал със зашеметяваща страст вчера в каютата си.
Този проклетник беше толкова красив, направо неописуемо привлекателен. Защо Бог е трябвало да дарява с такава прекрасна външност най-ужасните мъже? Първо полковник Тейлър, а после и този пират. Беше страшно нечестно. Тя изпъшка. Този негодник я беше накарал дори да ругае. Докъде щеше да я доведе това?
Той й предложи ръката си с изискан жест, който напълно контрастираше със скандалното му облекло. Тя се поколеба дали да я приеме. Той обикновено умееше да я накара да извади на показ най-лошото у себе си, а в момента тя искаше само да събере мислите си.
Но ако го предизвикаше в момент, когато ясно усещаше слабостта си към неговия чар, със сигурност щеше да загуби битката. А и предстояха още много битки с него.
Като пъхна ръка в свивката на голия му лакът, тя се остави да я поведе на разходка по палубата. Пръстите й докосваха кожата на голата му ръка и усещането беше смущаващо. В Лондон, когато бе хващала под ръка някой мъж, той носеше пластове от дрехи, а тя беше с ръкавици.
10
Съвкупността от мачтови корабни въжета заедно със скрипците и другите уреди за боравене с тях. — Б.ред.