— На твоя остров ли? Мислех, че ще бъде безкласово утопично общество и земята няма да принадлежи на никого.
Очите му помръкнаха и станаха студени.
— Така е. Но някой трябва да създава правилата и да следи за тяхното изпълнение, а моите хора са избрали мене за това, което значи, че ще следваме моите правила на моя остров. — Той направи пауза. — Знам, че е трудно за хора от твоята класа да възприемат подобно нещо. Като дъщеря на граф Блекмор си свикнала да получаваш каквото пожелаеш. Но ти или ще се нагодиш към изискванията, или ще изпиташ суровите наказания за тези, които си позволят да не зачитат властта.
Тя не се впечатли от заплахата му, но голямото презрение, с което произнесе името „граф Блекмор“, възбуди любопитството й. Той, изглежда, изпитваше необяснима омраза към благородниците, а тя подозираше, че не се дължи само на това, че е американец.
— Питам се — поде тя с безизразен глас — кой те е научил какво значи „да не се зачита властта“. Чудя се кой е този английски благородник, който те е накарал да намразиш толкова много хората „от моята класа“.
За момент й се стори, че е минала границата. Очите му светнаха гневно и той се дръпна от перилата. Всички мускули на стегнатите му гърди се изопнаха, подобно на животно, което се кани да скочи върху свой враг, и тя инстинктивно се дръпна назад, като се хвана за гърлото.
— Повярвай ми — каза той накрая с тих, но яден глас, че е по-добре да не узнаваш това.
И като се обърна, той тръгна към бака, оставяйки я да стои там разтреперана.
Като погледна за минута към компаса, Гидиън изви щурвала с двадесет и пет градуса. Лъчите на следобедното слънце се бяха наклонили към кърмата на кораба и огряваха главата и гърба му. За нещастие той беше вече достатъчно сгорещен, и то заради Сара Уилис.
Избягваше я цял ден и бе възложил на Барнаби задачата да я наблюдава, но въпреки това не можеше да престане да мисли за нея. Не беше очаквал това за майка й. Реформистка, омъжена за граф. Смайващо!
Разбира се, може да не е било толкова драматично, както го беше представила Сара. Усилията на майка й за реформи, както и тези на Сара, сигурно са се свеждали само до благотворителни акции. Гидиън беше държал под острието на сабята си достатъчно графове, за да разбере, че те са предпазливи, високомерни хора, които не разрешават на жените си и дъщерите си да мърсят ръцете си с проблемите на бедните.
И все пак Сара се бе включила в пътуването на „Частити“. Пък и наистина се застъпваше за каторжничките, без да се бои за себе си. Сега, като погледнеше назад, той разбираше, че единствената причина да му каже, че доведеният й брат е граф, е била да го убеди да не пленява „Частити“. Това не бе постъпка на страхлива или капризна жена.
Той леко се усмихна. Сара беше толкова страхлива, колкото би бил един боен кораб. Много хубав кораб, със стилни форми от носа до кърмата, но все пак боен кораб, предназначен за битки. Когато ставаше въпрос за жените и тяхното благополучие, тя се сражаваше като бригантина, оборудвана с чудесни оръжия. Смелостта й бе невероятна… и безгранична. В моменти на униние, той дори бе започнал да се съмнява дали е постъпил правилно като е пленил кораба с каторжничките. Но пък тази проклета боркиня с поли можеше да накара всеки човек да изпита съмнения. Бог да пази мъжа, който ще се ожени за нея. Тя щеше да го тормози денонощно и нямаше да му дава нито минута покой.
Освен когато се люби с нея. Той изпъшка. Защо всеки път, когато мислеше за Сара, си я представяше в леглото, с протегнати напред нежни ръце и изпълнени с нега очи като морска сирена, която подмамва моряк.
Не, не и него. Нека някой друг разбие кораба си в този бряг, той нямаше да се поддаде на очарованието й.
Но тогава друг мъж щеше да изпитва чудната наслада да я целува, да докосва копринената й коса, да гали голото й тяло… Той тихо изруга, тъй като мъжествеността му моментално откликна на живата представа. Ако не престанеше да мисли за нея, щеше да полудее. Или да взема студени бани до края на живота си.
— Капитане, най-добре да слезеш долу и да чуеш какво преподава онази жена в училището си — чу се един глас зад него.
Гидиън се обърна и видя Барнаби, който стоеше горе при стълбата на квартердека и гледаше развеселено. Не беше нужно да пита коя е онази жена.
— Каквото и да каже или направи тя, нищо не би ме изненадало.
Гидиън хвана отново щурвала и обърна гръб на Барнаби. Нямаше намерение да се приближи до Сара сега в състоянието, в което беше. Нека днес Барнаби да се разправя с нея.