— Може и да е така, но това не значи, че няма за какво да се тревожим. Ти си учил повече от мене, но не беше ли „Лизистрата“ пиесата, в която жените отказали да имат сексуални отношения с мъжете си, докато те не се откажат да ходят на война?
Гидиън изръмжа и стисна по-здраво щурвала „Лизистрата“ беше една от многото литературни творби, с които неговият баща му тъпчеше главата още щом се научи да чете.
— Да. Но не се опитвай да ме убедиш, че им преподава това. За Бога, та това е на гръцки. Те нямат да разберат нито дума, дори тя да знае творбата толкова добре, че да може да я рецитира.
— Уверявам те, че я знае достатъчно добре, за да им я преразкаже. Когато тръгвах за насам, тя им я разправяше с голям ентусиазъм.
Барнаби се пресегна и хвана щурвала, след като Гидиън го пусна и изруга.
— Не трябваше да я взимам с нас тук — изръмжа той, като се запъти към стълбата. — Трябваше да я върна в Англия със запушени уста и завързани крака.
Той не обърна внимание на смеха, с който Барнаби му отговори, слезе надолу по стълбата, а после се отправи към капака на трюма. Щеше да сложи край на това още сега, преди тя да е успяла да настрои жените към бунт.
Докато слизаше надолу в тъмното, той чу оживения глас на Сара, който говореше с бавни, премерени думи. Гидиън спря при стълбата. Тя преразказваше сцената, в която пратеникът на Спарта уведомява магистрата на Атина как отчаяно мъжете се мъчат да сломят студенината на жените си. Той не се въздържа и се усмихна. Тя разказваше този пасаж, като пропускаше многото нецензурни намеци в оригинала. Само Сара можеше да превърне „Лизистрата“, най-циничната гръцка пиеса, в целомъдрен разказ.
Усмивката му изчезна, докато слезе долу, а като се обърна, той видя Сара в най-отдалечения край на трюма с гръб към него. Беше обградена от около тридесет жени и деца, които прехласнато слушаха всяка нейна дума. Въпреки нетърпимата горещина в трюма, където нямаше прозорци, само децата се опитваха да пречат, но майките им ги отпъждаха, когато се осмеляха да ги врънкат за нещо, макар и шепнешком.
Той се намръщи. Бил е прав още от началото. Тази проклетница създаваше само неприятности. Но как успяваше да задържи така вниманието на такава публика от потни, изморени жени и то с малко думи? А жени от този род не можеха така лесно да се увлекат. Всички те бяха видели най-мръсната страна на света.
Въпреки това Сара разказваше пиесата със своя мелодичен, завладяващ глас, а те вярваха на всяка нейна дума и бяха готови да я следват, в каквито и да са безредици. Да, но той нямаше да позволи това. Вече не. Нещата се подреждаха добре и той нямаше да допусне тя да ги развали със своите постоянни опити да предизвиква размирици.
Той тръгна напред, без да обръща внимание на жените, чийто тих шепот се разнесе наоколо, когато го видяха. В този момент Сара се обърна и погледите им се срещнаха. Руменината, която заля страните й, му показа, че тя се чувства виновна, и точно това му подсказа истинските й намерения.
— Добър ден, госпожи — каза той с леденостуден глас. — Часът за днес свърши. Защо не излезете всички на палубата да подишате малко чист въздух?
Когато жените обърнаха очи към Сара, тя скръсти ръце на гърдите си и го погледна.
— Нямате право да разпускате класа ми, капитан Хорн. При това още не сме свършили. Разказвах им една приказка…
— Знам. Преразказвахте им „Лизистрата“.
Изненада блесна за миг в очите й, но тя се овладя и наведе малкото си аристократично носле към него.
— Да, „Лизистрата“ — отговори тя с мил глас, който не успя да го заблуди нито за миг. — Предполагам, не възразявате, че запознавам жените с едно от най-големите литературни произведения, капитан Хорн.
— Ни най-малко. — Той сложи ръцете на хълбоците си. — Но възразявам срещу избора на материала. Не мислите ли, че Аристофан не е напълно по възможностите на вашите ученички?
Той изпита голямо задоволство от изненадата, която се изписа по лицето на Сара, преди тя да може да се овладее. Без да обръща внимание на тихия шепот на жените, тя се изпъчи малко повече.
— Като че пък знаете нещо за Аристофан!
— Не е нужно да бъда някакво английско лордче, за да разбирам от литература, Сара. Познавам всички ония окаяни писатели, от които вие англичаните толкова се възхищавате. Всеки от тях щеше да бъде по-сполучлив избор за вашите питомки от Аристофан. — Докато тя продължаваше да го гледа сърдито, той напрягаше паметта си да си спомни нещо от стотиците пасажи със стихове, които неговият баща англичанин беше буквално натъпкал в главата му. — Можехте да изберете например „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир.