— Това, скъпа моя Сара, означава „насилие“ — извика той. — И никак не ти харесва, нали?
Тя беше почти сигурна, че съзря някакво чувство за вина да проблясва в очите му, но отхвърли тази мисъл веднага. Този… звяр не беше способен да изпита чувство за вина!
Погледът му се смекчи (дали само не изглеждаше така от сумрака в трюма, в който нямаше прозорци, а бе осветен от един фенер), а тонът му леко се промени и стана по-спокоен.
— Не те упреквам. И на мен не ми харесва така. Не искам постоянно да ми се противиш.
Очите му като че поглъщаха всяка черта, всяка извивка на лицето й. Той пусна брадичката й, после обви леко с пръсти гърлото й. Тя затаи дъх, когато той започна да движи показалеца си надолу по врата й.
— Не — каза той и гласът му стана ласкав. — Предпочитам те такава, каквато беше вчера… отпусната… разнежена… всеотдайна…
Думите му, подобни на милувки, и начинът, по който гледаше устните й, като че бяха някаква апетитна хапка, предизвикаха тръпки по гърба й. Трябваше да преодолее тези предателски усещания.
— Няма да можеш да ме имаш никога!
— Няма да мога ли? — Уверена усмивка се появи на устните му. Той наведе глава, а тя се приготви за още една груба целувка. Но вместо това той притисна устни към пулсиращата артерия отстрани на врата й.
Устните му бяха топли и меки и докосванията ни най-малко не приличаха на набезите му отпреди няколко минути. Тя се опита да се овладее, да се престори, че не е накарал кръвта й да закипи. Насладата на вълни се разливаше по тялото й и тя не можеше да я спре. Устата му се премести по-нагоре, за да докосне ухото й, после безброй целувки се изсипаха по страните й, а острите косъмчета на бакенбардите му драскаха кожата й.
Като се мъчеше да се пребори с желанието, което все повече я завладяваше въпреки нейната съпротива, тя пое дъх на пресекулки и се опита да устои на изкушението, което милувките му предизвикваха у нея. Той обсипваше с целувки цялото й лице, освен устните й и тя разбра, че всъщност копнее устните му да се долепят до нейните и той жадно да я целува.
Какъвто беше хитрец, той изглежда разбра точно какво иска тя. Затова се дръпна назад за момент, а погледът му се спря върху треперещите й молещи за целувка устни. После впи уста в нейната.
А тя беше сладка. Загадъчна, дяволски прекрасна. Той прокара езика си по извивките на устните й, после самоуверено завладя устата й. Тя си казваше, че трябва да го отблъсне като истинска дъщеря на граф, каквато беше. Той нямаше право да се държи с нея така.
Но съпротивата й бе сломена. Той бе толкова силен и мъжествен! Корабният трюм беше неговата територия, тъмна, потайна и пълна с изкушения. Дори полюляването на кораба като че се беше съюзило с Гидиън и я принуждаваше да се притиска в него, за да не падне от сандъка. Той проникваше с езика си в устата й с властни движения, всяко от които я караше да отмалява. Мили Боже, никога досега не се бе чувствала така… не бе изпитвала тези неудържими тръпки и този непреодолим стремеж да отвръща на всяка негова целувка със същата пламенна страст. Когато ръката му се плъзна надолу по шията й, за да обхване едната й гърда, всичката й съпротива бе вече сломена. Тя не го отблъсна. Не направи нищо друго, освен да се притисне по-силно към него като разгулна жена под напора на целувките му.
Гидиън почувства промяната в нея, след като пусна ръцете й, защото вместо да го удари, тя ги пъхна под жилетката му, за да го привлече по-близо до себе си. Тази чародейка беше просто невероятна! Нима не го беше намразила за грубия начин, по който я бе целувал в началото? Той страшно се презираше за постъпката си и я беше целунал отново само за да й покаже, че не е чудовището, за каквото го смяташе тя.
Но сега искаше само да я целува и да я гали. Тялото му реагираше вместо него, а той изглежда не можеше да го възпре.
Тя му отвръщаше толкова невинно, не заучено… и толкова изкушаващо. Това го караше да изпитва лудото желание да разкъса дрехите й, да я повали на някой от дюшеците там и да я обладае. Той изпъшка, когато ръцете й обвиха по-плътно кръста му. Трябваше да се овладее. Да прояви сдържаност, за да може да й покаже колко много се различава насилието от взаимното задоволство. А след това можеше вече да я пусне. Но не сега. Не веднага. Искаше да изследва тялото й, което не му бе давало покой часове наред миналата нощ.
Дрехата между дланта му и гърдите й му пречеше. Затова развърза дантеления пластрон, който скромно прикриваше деколтето на роклята й от муселин. Тя откъсна устните си от неговите, а очите й се разшириха и го загледаха уплашено. Когато дантелата се свлече на земята, той започна да милва заоблената й гръд и зачака тя да го отблъсне с девическата си непримиримост.