Докато той въртеше дланта си с безпогрешна точност върху мястото, което жадуваше най-много за неговия допир, тя плъзна пръстите си по мускулестите му рамене, после ги спусна надолу към гърдите му, за да опипа твърдите му къдрави косъмчета по тях. Кожата му, гладка като кадифе, започна да потръпва под нейните пръсти. Като си пое дълбоко дъх, той придърпа ръцете й надолу под широкия си колан, за да може тя да притисне с пръсти твърдата подутина в неговите бричове.
Тя изведнъж отвори широко очи. Изражението му не беше вече проучващо, а напрегнато, сурово и възбудено. Той простена ниско и гърлено и отърка бедрата си в нейната ръка. В същото време я погали с длан и тръпки на наслада я заляха от главата до петите, толкова силни, че тя едва не скочи от сандъка.
— О, Боже мой! — прошепна тя. Цялото й тяло тръпнеше и се тресеше. Всяка частица от нея жадуваше това удоволствие да продължи по-дълго. Без да съзнава какво прави, тя се накланяше към ръката му и копнееше този допир да се повтори.
Очите му блестяха от бушуващата страст.
— Точно така, скъпа, отдай се на удоволствието.
Той разтвори къдриците между бедрата й с пръсти, после плъзна единия от тях във влажната мекота на женственото й лоно. Топло и хлъзгаво, то сякаш го приканваше да проникне в него.
— Боже мили, на теб ти е хубаво, даже много.
С почти животинско изръмжаване той залепи отново устните си върху нейните.
Сара долови някакъв слаб шум над тях, нещо като стъргане по дърво, но не обърна внимание, изцяло отдадена на сладостното изживяване. В този момент нечий глас извика отгоре:
— Капитане! Капитане, долу ли си?
Гидиън откъсна устата си от нейната, дръпна ръката си и полугласно изруга.
— Да, Сайлъс, тук съм. След малко ще дойда при тебе. — Обзета от невероятен срам, Сара се сепна от обхваналия я сладострастен екстаз. Мили Боже, нейната ръка беше върху слабините му! А той си бе позволил интимност, допустима само за съпруг!
Докато успее да се дръпне, звукът от слизащи стъпки се разнесе близо до тях.
— Трябва да говоря с теб — викаше Сайлъс, а думите му бяха съпроводени от потропването на дървения му крак по стъпалата. — Искам да ти кажа нещо за тая жена, Луиза…
— Ако се приближиш още малко, Сайлъс — изръмжа Гидиън, — ще наредя да те влачат под кила на кораба за наказание!
Стъпките внезапно спряха. Потънала в земята от срам, Сара бързо смъкна полите си надолу, но когато се опита да слезе от сандъка, Гидиън я задържа. Силните му ръце я стиснаха здраво за бедрата.
Очите му не я изпускаха, докато отговаряше на Сайлъс:
— Върви в моята каюта. Ще дойда след малко. Първо трябва да оправя нещо друго тук.
Сърцето й биеше в синхрон с потропването на протезата на Сайлъс, който се връщаше по стълбата нагоре. Тя беше това „нещо“ и ако се оставеше „да бъде оправена“, той сигурно щеше да я захвърли след това, без много да се церемони.
Не биваше да допусне такова нещо. Не можеше да се отдаде на този мъж, този безскрупулен пират. Капакът на трюма горе се затвори шумно и Гидиън се наведе да я целуне отново, но този път тя беше подготвена. Отблъсна го с ръце и отвърна лицето си от него.
— Не! — прошепна тя. — Стига толкова.
Тя почувства дъха му топъл и учестен до ухото си, докато ръката му обгръщаше кръста й.
— Защо не?
За момент главата й сякаш беше празна. Каква причина можеше да измисли, която да му изглежда достатъчно сериозна? Ако изтъкнеше, че не са женени, той просто щеше да отхвърли това възражение и да се ожени за нея, което щеше да бъде катастрофално. Тогава се сети за плана на Пети.
— Защото вече дадох дума на друг.
Той направо се вцепени. Тягостно мълчание се възцари между тях, нарушавано само от далечното тиктакане на стенния часовник. Но той не се отдръпна от нея. В началото тя се изплаши, че не я е чул.
— Казах… — заговори тя.
— Чух те! — Той се дръпна назад, а по лицето му личеше, че не й вярва. — Как така „друг“? Някой в Англия ли?
Тя се подвоуми дали да не измисли някакъв годеник в Лондон. Но това нямаше да мине пред него.
— Не. Един друг моряк. Аз… се съгласих да се омъжа за един мъж от твоя екипаж.
Лицето му придоби толкова сурово изражение, че заприлича на издялано от същото дъбово дърво, от което беше изработен и неговият чудесен кораб.
— Шегуваш се!
Тя енергично поклати глава в знак на отрицание.
— Питър Харгрейвс ми предложи… да му стана жена миналата вечер. И аз приех.
В началото той беше смаян, после чертите му се изкривиха от гняв. С ръце на кръста, той се наведе над нея, докато лицето му се приближи на сантиметри от нейното.