Госпожица Уилис не обърна никакво внимание на думите на капитана. Тя се приближи зад гърба му и дръпна прегънатата му в лакътя ръка.
— Ще го нараниш. Пусни го!
— Предавам му един урок — изръмжа Хорн. — Трябва да му се напомни какъв е рангът му, а на този кораб той е по-долен дори от този на каютния помощник!
— И заради това си решил да го удушиш ли?
— Да, заради това. И защото се е осмелил да те ухажва. — Капитанът погледна Пети, който с усилие поемаше всяка глътка въздух. — Той няма същите права като моите моряци. Трябваше да кажа това съвсем ясно още в началото.
— Но аз го избрах, не той мене! — Тя почти увисна на ръката на капитана. — Ти каза, че можем да си изберем съпрузите! И аз това направих. Избрах, когото пожелах!
В каютата настъпи мъртва тишина, нарушавана само от скърцането на хамака, който се полюляваше в такт с клатушкането на кораба. Като отпусна леко хватката, капитан Хорн обърна глава, за да изгледа госпожица Уилис с проницателния си поглед.
— Наистина ли твърдиш, че искаш за съпруг някакъв моряк с толкова нисш чин?
— Ако единствената ми друга възможност ще бъде някой пират, да! — избухна тя и докато капитанът продължаваше да я гледа втренчено, добави с решителен глас: — Да, разбира се, че го искам! И ако кажеш, че той не може да се ожени за мен, значи ми отказваш правото, което твърдиш, че си ми дал — добави тя и въздъхна. — Ако мога да си избера само мъж, когото ти да одобриш, значи въобще нямам право на избор, нали?
Капитанът се намръщи. После пусна Пети на земята, изруга с дрезгав глас и изтръгна резбата и ножа от ръцете му. Пети отвори уста, за да си поеме дъх, когато капитан Хорн се наведе над него и го погледна като човек, който току-що е получил удар в корема и изпитва силното желание да разкъса на парчета този, който е направил това. После силно стисна юмруци, а Пети с мъка се изправи на крака и зае войнствена поза. Той не искаше да се бие с капитана, защото тактиката му беше да стои колкото може по-незабелязан от пиратите. Но щеше да се бие, ако така можеше да опази себе си и госпожица Уилис.
— Престанете вече! — извика Сара. — Спрете веднага и двамата!
Капитан Хорн не й обърна никакво внимание. Като гледаше Пети презрително и леко развеселено, той му махна с ръка да се приближи.
— Опитай си силите, Харгрейвс, Хайде, възправи се срещу мен!
Окуражен от снизхождението, което пиратът проявяваше, той се нахвърли върху него с хватка, която би трябвало да събори противника му на земята. Но в следващия момент се озова по гръб на пода, а капитанът стоеше наведен над лицето му.
Той се усмихна мрачно и сложи крак върху гърдите на Пети.
— Много добре, Харгрейвс. Ловка хватка. Но този, който те е учил да се биеш по този начин, е трябвало да те научи и да не обръщаш внимание на подигравките на противника. Ако искаш да се биеш като азиатец, трябва и да мислиш като такъв, а това значи да не допускаш да те завладеят чувствата.
Пети го загледа със страхопочитание. Той не беше срещал досега друг моряк, който да знае тези неща. Но трябваше да се сети, че ако има някой да разбира от бой, то това ще е Пирата-лорд.
Пети беше много изненадан, когато капитанът изведнъж вдигна крака си, после му подаде ръка. Той се поколеба за момент, после прие помощта му да го вдигне на крака.
Госпожица Уилис заобиколи капитана и бързо отиде при Пети, а лицето й беше угрижено и тя докосна леко ръцете и гърдите му.
— Ранен ли си? Не те е наранил, нали?
— Не, само нарани гордостта ми. — Той я погледна с печална усмивка. — Не се тревожете за това. Добре съм.
Едва когато съзря изпитателния поглед на капитан Хорн той схвана, че се държи по-скоро като слуга, отколкото като годеник. Като обви с ръка кръста на госпожица Уилис, без да обръща внимание на изплашения й поглед, той забеляза, че пиратът ги гледа с любопитство.
— Каква трогателна сцена! — По лицето на капитан Хорн се беше изписало съмнение, примесено с безмълвен гняв. — Как не съм разбрал досега за голямата страст, която се е развихряла под носа ми!
— Както каза госпожица Уилис, тя ме избра. — Пети изпъчи гърди, като зае позата на покровител, макар и за съжаление, малко късно. — Тя вероятно ви е казала, че ние се сприятелихме на „Частити“.
Така се бяха споразумели да кажат миналата вечер, макар да знаеха, че хората няма да бъдат много убедени в това.
Изглежда, че и капитан Хорн се съмняваше.
— Да, и тя твърдеше нещо подобно.
Твърдеше! Явно той не вярваше на нито един от двамата.
После капитанът изгледа госпожица Уилис продължително и сладострастно, при което ръката й потрепери под тази на Пети.
— С нея доста се сприятелихме последните два дена. Нали така, Сара?