Пети се обърна към нея и остана крайно изненадан, защото тя страшно се изчерви. И хвърли един укоряващ поглед на капитана, а после сведе очи.
— Аз… не знам за какво говорите.
— Разбира се, че не знаеш! — изръмжа капитанът. — Трябваше да очаквам, че една двулична лейди ще отрече истината за нашето приятелство. Е, можеш да го отречеш пред мене, можеш дори да го отречеш пред този твой моряк. — Гласът му се сниши и се превърна в заплашителен шепот. — Но ще ти бъде страшно трудно да го отречеш пред самата себе си.
След тази странна забележка капитанът се обърна и излезе, като тресна вратата след себе си и остави Пети разтреперан. Имаше нещо между капитана и госпожица Уилис, това беше съвсем ясно.
Тя се дръпна рязко от Пети.
— Този проклетник! Този ужасен проклетник!
За пръв път, откакто беше влязла в моряшките помещения, Пети забеляза в какъв раздърпан вид е тя. Дантеленият пластрон на гърдите й, който носеше неотменно, беше изчезнал, а една от презрамките на ризата й висеше от корсажа й. Кръвта му се смрази.
— Какво искаше да каже той с това приятелство! Какво ви е направил този проклет пират?
За момент тя не пророни нито дума.
— Нищо не му съм позволила да ми направи — измърмори тя накрая.
Той изръмжа. Ако не успееше да измъкне госпожица Уилис от тази бъркотия, доведеният й брат щеше да го убие.
— Значи ви е опипвал? А успя ли… искам да кажа, можа ли… — Пети не довърши изречението си. Дявол да го вземе! Как може един моряк с толкова нисш чин да задава на доведената сестра на граф толкова неделикатен и обиден въпрос!
Но не беше нужно да пита. Можеше да разбере от начина, по който тя се изчерви, че е разбрала за какво става дума. Като изправи рамене, тя го изгледа с прекалено блестящ поглед.
— Не ме е… обезчестил, ако за това питаш. И няма да му позволя. Никога! Тъй като единственият му отговор бяха смръщените вежди, тя добави:
— Не е нужно да се тревожиш за мене. Мога да се грижа и сама за себе си.
— Виждам. И затова капитанът ви преследва като разгонен котарак.
Тя му хвърли такъв остър поглед, че би могла да среже стъкло с него.
— Мога да се оправя с капитан Хорн, Пети. Ти само измисли как да се измъкнем от тези проклети пирати.
После бързо излезе от каютата и го остави да се чуди как ще успее да уреди бягството й, когато не можеше да я опази от Пирата-лорд, а дори и от самата нея.
Глава 12
Как ти се струва? — запита Сара Луиза, докато стояха на палубата и се вглеждаха в хоризонта, скоро след закуската на следващата сутрин. Беше минал почти половин час, откакто вахтеният на борда се бе провикнал: „Земя на хоризонта!“, но те виждаха само някакво петно, обагрено в кафяво, отвъд гладкото като огледало море.
— Трудно е да се каже. Все още е твърде далеч, за да може да се разбере нещо повече.
Изведнъж около тях се насъбра цяла група жени, които се мъчеха да стигнат до перилата, любопитни да видят своя нов дом. Ан Морис си проби път напред и застана до Сара, а тъмните й къдрици обграждаха изпълненото й с любопитство порозовяло лице.
— Това ли е той? — Ан прехвърляше една камара мръсни чинии от едната си ръка в другата. — Това ли е остров Атлантис?
— Не сме сигурни — отговори Сара, — но мислим, че е това. Изглежда, че се отправяме натам. А и капитанът беше казал, че ще стигнем до него след два дни.
Ан гледаше с присвити очи петното.
— Може би трябва да помолим Пети да ни даде да погледнем през далекогледа. Той ще намери начин да ни го набави, уверена съм в това.
— О, и аз съм сигурна, че ако госпожица Уилис го помоли, той с удоволствие ще ни услужи — отвърна Луиза разсеяно. — Сега, след като ще се жени за нея…
Внезапен трясък накара двете жени да се обърнат назад. Дребничката Ан стоеше и гледаше към счупените чинии, с юмрук, притиснат до устатата си.
— Ан — каза Сара, но жената се наведе и започна да събира счупените парчета, като ги поставяше в престилката си — Ан, добре ли си? — Тя коленичи до нея и видя, че плаче и едри сълзи се стичат по розовите й бузи. — Мили Боже, какво има?
— Нищо! — възкликна Ан, като избягваше да гледа към Сара — Няма нищо. Просто ги изпуснах.
— Но ти плачеш…
Като сложи ръка върху рамото на Сара, Луиза я прекъсна. После се наведе и прошепна на ухото и: