— Не я закачай. Не трябваше да казвам това пред нея, но мислех, че вече е чула новината.
— Каква новина? — запита Сара, като вдигна глава.
— Че вие с Пети сте се сгодили, разбира се.
А, вярно, Сара го беше споделила с колкото можеше повече жени, след като беше излязла от моряшката каюта миналата вечер, но не смяташе, че това ще разстрои някоя от тях. Сара погледна разсеяно към Луиза, после към Ан, която беше събрала счупените парчета и се отдалечаваше от тях.
Едва сега истината блесна пред Сара. О, как можеше да е толкова глупава? Тя не беше обръщала внимание на ласкателните коментари на Ан за Пети и начина, по който се бе увъртала около него на „Частити“.
Ан беше влюбена в моряка и годежът на Сара с него я беше разстроил. Сигурно самата тя искаше да се омъжи за него. Сара се почувства много виновна. Тя бе приела плана на Пети, без да се замисли дали няма да нарани някой друг. Горката Ан!
Сара не можеше да се успокои, дори мъчейки се да мисли, че Пети вероятно не споделя чувствата на тази жена и ще замине, щом намери начин да се измъкне от острова. Но това съвсем не я успокояваше. Ан не бе получила много от живота, а сега се оказа, че й отнемат единствената надежда, за която се бе заловила. И то го правеше точно Сара, която не искаше нищо друго, освен щастието на другите.
Тя се загледа в Ан, която се отдалечаваше бързо към кухнята. После стана и запита Луиза:
— Ти знаеше ли, че тя харесва Пети?
Луиза кимна с глава.
— Но не се тревожи. Разбирам защо сте се събрали с Пети, макар и Ан да не знае това. Само вие двете в тази нечестива тълпа не сте престъпнички в едно или друго отношение. Не мога да го упрекна, че не иска да се ожени за каторжничка, както не мога да укоря и теб, че не желаеш да се омъжиш за пират. — Тя вдигна рамене. — Хората обикновено се женят за равните на тях. Това съм го научила… от доста отдавна.
Бучка заседна в гърлото на Сара, докато слушаше изпълнения с тъга глас на Луиза. Тя никога не й беше говорила за миналото си, но Сара си вадеше някои заключения. Мъжът, когото Луиза бе наръгала с нож, е бил най-големият син на дука. Било е лесно да се влюби в такъв човек, но като гувернантка Луиза не е можела да се надява, че ще се омъжи за наследника на титлата. И все пак, ако е била влюбена в него, какво ли е извършил този мъж, та да я вбеси дотолкова, че да го намушка с нож? Един обикновен отказ да се ожени за нея едва ли е бил достатъчен повод за жена с възпитанието и интелекта на Луиза. Сигурно има нещо повече в тази история, нещо много повече.
Но Луиза не беше от хората, които разказват всичко за себе си, както правят много други, затова Сара едва ли някога щеше да научи истината. Но беше жалко. Искаше й се да помогне на Луиза.
Да помогне на Луиза… Както помогна на Ан! Луиза можеше да мине и без такава помощ.
— Не виждам никакви дървета — установи Луиза, явно решила да не говори повече по този въпрос.
Все още обзета от чувството за вина, Сара отново обърна очи към хоризонта. Сега петното беше нараснало и се бе превърнало в безформена топчица, но пак беше кафяво и не особено привлекателно.
— Това ли нарича Гидиън рай? — размишляваше тя на глас.
Луиза я изгледа изпитателно.
— Гидиън ли? На „ти“ ли си вече с нашия любезен капитан?
Гъста червенина покри лицето на Сара.
— Не, разбира се. Исках да кажа, капитан Хорн…
Имаше още нещо, за което, тя трябваше да се чувства виновна — нейната злополучна среща с него вчера. Той я избягваше оттогава и имаше основателна причина за това. Но тя не биваше да му позволява такива безсрамни волности. Така той щеше да си създаде много погрешна представа.
— На твое място не бих се сближавала много с капитан Хорн — заяви Луиза тихо с напълно безизразно лице.
— Не съм приятелка с него.
Луиза смръщи вежди.
— Добре. Тогава няма да те засегне фактът, че беше изпратил Барнаби в трюма късно миналата вечер да доведе Куини да спи с него.
Тя трепна и рязко се обърна към Луиза.
— Какво е направил?
— Нали каза, че не си близка с него?
Като отправи очи отново към хоризонта, Сара се мъчеше да се преструва на безразлична.
— Не съм, само съм възмутена, че е направил подобно нещо, след като беше казал на хората си да се държат като джентълмени, докато разменят брачните си обети. — „И след като цял следобед се опитваше да ме прелъсти“.
Гореща вълна от ревност я заля въпреки всичките й усилия да я потисне. И като погледна към мястото, където Гидиън въртеше щурвала и даваше заповеди на моряците си, тя смръщи вежди. С тази безсрамно разкриваща плътта му кожена жилетка и опънатите по бедрата му панталони, той приличаше точно на това, което си беше всъщност — един похотлив сатир, който би прелъстил, което и да е същество с пола. Значи е била права да не му вярва. Защото всичките му нежни думи и опити да я спечели не са били искрени. Той не е имал сериозни намерения, освен да я прелъсти и да я захвърли.