Елегантната й фигура, непокорните кестеняви къдрици, измъкнали се от панделката в косата й, неосъзнатата женственост на нейната походка му припомниха за ухажорите, от които я пазеше през първата година от нейното появяване в обществото. Сара не съзнаваше собствената си привлекателност. Чувстваше се неловко във висшето общество, но това като че ли още повече привличаше мъжете към нея.
Не беше красавица, но външността й бе определено представителна. Харесваше се на мъжете с интелигентното си излъчване и с естествената си откровеност към всички, независимо от произхода и общественото им положение. Една заядлива стара мома със сипаничаво лице, която работи на каторжен кораб като учителка, сигурно би била в относителна безопасност. Но Сара? Как да я пусне сама сред моряци и каторжнички без всякаква защита?
Не можеше да направи подобно нещо! Безполезно беше да я разубеждава, да й забранява, да я сплашва. Имаше само една алтернатива. Трябваше да се погрижи за нейната безопасност по странични пътища.
— Имаш ли познати моряци? — обърна се той към Харгрейвс.
— Да, милорд. — Икономът взе палтото и шапката му. — По-малкият ми брат, Питър, е моряк.
— Той може ли да се защитава сам? — В ума на Джордан се очертаваше конкретен план. — Може ли да се бие, за да защити себе си или някой друг?
— Шест години служи във флотата, милорд — погледна го многозначително Харгрейвс. — В боя се справя добре, доколкото знам. С него не се срещаме много често, защото той постоянно плава.
— И сега ли е на път?
— Преди две седмици се върна. Корабът му е на рейд в залива.
— Прекрасно. Дали ще се съгласи да тръгне отново след няколко дни? Ще получи солидна сума.
— Сигурен съм, че ще приеме — кимна икономът. — Не е женен, няма деца. Няма за кого да се тревожи. Освен това ми дължи една-две услуги.
— Кажи му да дойде тук утре в десет. Направи така, че Сара да не го види. Разбираш ли?
— Да, сър. Уверявам ви, че Питър ще се справи много добре със задачата.
— Надявам се. — Джордан се усмихна и даде знак на Харгрейвс, че е свободен. Радваше се, че е намерил решение на проблема. Трябваше, разбира се, първо да се запознае лично с Питър и ако се окажеше подходящ човек, Сара щеше да пътува с придружител. Независимо дали това й харесва, или не.
Глава 2
Никой не бива да се осланя на своята добродетел, защото нейната сила не ни е известна, докато не я поставим на изпитание, и следователно наш първостепенен дълг е да избягваме подобна съблазън.
Седмица след разговора със своя доведен брат Сара стоеше на палубата на „Частити“ и се любуваше на още спящия океан. В ранното утро безкрайната шир приличаше на сребрист килим. Истинско чудо, за чието съществуване нямаше и да подозира, ако преди два дни не бе напуснала устието на Темза.
През първия ден имаше усещането, че корабът се носи на крилете на някакъв огнедишащ дракон. Дъхът му изпълваше пространството със ситна мъгла от пръски и брулеше лицата на хората с бръснещ вятър, а тримачтовата фрегата се подмяташе на гърба му като отбрулен лист.
Днес обаче митичното чудовище се бе укротило и теглеше кораба по гладката повърхност плавно като шейна. Тя вдъхна дълбоко соления въздух, толкова различен на вкус от тежката миризма на лондонската мъгла. Слава Богу, не се разболя от морска болест, която измъчваше някои от жените. Сякаш бе родена да кръстосва океаните.
— Прекрасен ден, нали, госпожице? — чу зад себе си мъжки глас и се обърна. Един от моряците стоеше облегнат на перилата. Беше го забелязала още щом се качиха на кораба. Наблюдаваше я, сякаш я преценяваше. В него имаше нещо познато, но Сара не можеше да разбере какво е то. Този мъж не приличаше на нито един от нейните познати. Жилав, на около тридесет години, с големи уши и кльощави крайници, той изглеждаше напълно безобиден, въпреки че интересът, който проявяваше към нея, започваше да я притеснява. Ето и сега бе застанал прекалено близо.
— Прекрасен, наистина — измърмори Сара и като се обърна отново към океана, направи няколко крачки встрани с надеждата, че нейното пренебрежение ще бъде правилно разбрано.
— Ти ще учиш онези, каторжничките, нали? — Натрапникът очевидно не бе разбрал колко е нежелана компанията му и се приближи още повече. — Казваш се госпожица Уилис, нали?