Колиби с тръстикови покриви с различен стил се бяха сгушили сред гората, която се простираше край брега, а в единия край на естествената лагуна имаше някакъв док, който изглеждаше достатъчно голям, за да приюти „Сатир“, и навлизаше навътре във водата, като че чакаше да бъде използван. От другата им страна някакъв двумачтов платноход беше закотвен там, и макар че беше двойно по-малък от „Сатир“, явно беше напълно годен за плаване и вероятно още можеше да пренася големи товари.
Когато корабът забави ход, Сара успя да види сребристите проблясъци на един поток, който пресичаше брега. Близо до него бяха оставени няколко грубо изработени дървени каруци, използвани явно за превозване на контейнери с вода. Имаше дори някаква прясна следа от колелета край брега.
Рай! Трябваше да признае, че е така. Бистри сини води, гъмжащи от тропически риби, плодове с ярки цветове по дърветата, мек, топъл климат. Самият рай.
Звукът от дърво, което се търка о дърво, я стресна и прекъсна мислите й. Бяха стигнали до дока. Докато мъжете бързаха да пуснат котва и да завържат кораба с въжета към наскоро одяланите стълбове, жените започнаха да се възхищават на природата и да разговарят възбудено за своя дом.
— Е, какво мислите, госпожи? — разнесе се един глас зад тях. — Оправда ли гледката очакванията ви?
Докато жените единодушно започнаха да хвалят острова, Сара беше стиснала устни. Гидиън! Явно, че след като корабът беше вече завързан за дока, той имаше време да дойде, за да се перчи със своя скъпоценен остров. По дяволите! Тя почти беше на път да му каже какво да прави с този свой рай!
От мястото, където стоеше, зад Сара, Гидиън гледаше изправения й гръб и неподвижната й стойка и се чудеше защо е толкова ядосана. Той бе очаквал, че ще бъде приятно изненадана от красотата на остров Атлантис, а не да бъде вбесена.
„Какво, по дяволите, ме интересува това? — мислеше си той огорчен, когато тя не пожела нито да го погледне, нито да му каже нещо. — Подготвила си е леглото с Харгрейвс. Нека си спи в него.“
Лошото беше, че той не можеше да понесе да я остави на Харгрейвс. Истина е, че беше размирна жена, а езикът й беше остър и хаплив, не по-малко остър от ножа, с който остъргваха животинките, подобни на рачета, полепнали по корпуса на кораба. Но той не можеше да забрави как се чувстваше, когато я прегръщаше и целуваше, и как за няколко минути тя се беше размекнала сладострастно в неговите обятия. Проклета да е! Подобни мисли го бяха държали буден половината нощ и го бяха накарали да извика Куини, но изобщо не можа да я докосне и я прати при Барнаби.
Като че доловила мислите му, Куини се промъкна до него и пъхна ръката си в сгъвката на лакътя му.
— Добро утро, шефе. Надявам се, че се чувстваш така добре тази сутрин, както се чувствам аз.
Той я погледна изумен. Последния път, когато я беше видял, тя го бе наругала, защото не иска да спи с нея. Наложи се двамата с Барнаби да я убедят да напусне каютата му, след като той бе направил страшната грешка да я извика. Каква беше нейната игра сега? Той знаеше, че е прекарала нощта с Барнаби, и ако се съдеше по усмивката на първия му помощник и доволното изражение на нейното лице, явно бяха прекарали добре.
В този миг Куини стрелна с очи неподвижния гръб на Сара и Гидиън веднага разбра. Ясно, Куини искаше Сара да повярва, че е прекарала нощта с него.
Значи затова Сара отказваше да го погледне или да разговаря с него! Беше му ядосана заради Куини. Тази мисъл му достави страшно удоволствие. Въпреки всички твърдения на Сара, че не го желае, тя ревнуваше от някаква уличница, с която смяташе, че се е любил.
После една отрезвителна мисъл му мина през ума. Тя може би просто се преструваше, че изпитва дълбоко отвращение от неговия предполагаем разврат. Беше присъщо за Сара да го гледа отвисоко, за да не изпитва угризения за пламенната страст, която предизвика у него, а отказа дори да задоволи своята.
Когато Куини се долепи до него от лявата му страна, той погледна към Сара. Тази малка хитруша! Нямаше право да му се сърди. Той не бе извършил нищо, от което да се срамува, а дори да го бе направил, вината беше нейна, че го остави да изгаря от страст по нея.
Той се накани да отблъсне Куини, но после се въздържа. Защо да го прави? Сара ревнуваше, нека я накара да почувства какво бе изстрадал той вчера, когато я видя да полага за Харгрейвс такива нежни грижи. Може би тогава щеше да признае, че не желае този грозен моряк.
Ако пък не го ревнуваше, поне щеше да изпита удоволствието да й натрие носа със своето „разгулно държание“.
Другите жени бяха слезли, подпомогнати от мъжете, за да разгледат острова. Само Сара беше останала при перилата. Той се усмихна. Като обгърна нехайно с ръка раменете на Куини, той каза спокойно.