Е, не точно от край до край! Имаше и друга част на острова — изсъхнала кафява земя, която бяха видели, като се приближаваха към него. Когато беше попитала Барнаби за нея, той й каза, че това е резултат от някакво странно природно явление. Същите тези южни пасати, които смекчаваха климата тук, бяха изсушили онази част на острова, където духаха постоянно. И тъй като непривлекателната му половина гледаше към търговския път, не беше учудващо, че никой не бе пожелал да се засели тук. Когато вятърът отклонявал някои кораби от курса им, те били прекалено далеч да открият истинското лице на Атлантис, минавайки край пустинните му брегове, и не спирали, тъй като смятали, че едва ли ще има достатъчно източници за провизии на острова.
А той приличаше на някаква древна райска градина, скрита така, че никой да не може да я открие. Никой, освен Гидиън. Да не повярваш, че ще се натъкне точно на нея тук!
Тя крадешком погледна към плажа, където той стоеше, обут само с кожените си панталони, придържани от колана със сабята. Като протегна ръцете си нагоре, той хвана един голям грозд жълти плодове, който висеше от странен вид палмово дърво с бледозелени листа. Наричаха го бананово дърво. Тя видя как той извади сабята си, за да отреже грозда от дървото с един смъртоносен замах.
Като се навеждаше, за да оставя отрязаните плодове в една каруца, вече напълнена до горе със странните жълти гроздове, мускулите му играеха под кожата, а по тъмните косми на гърдите му проблясваха малки капчици пот. Точно тогава той обърна очи в посоката, където стоеше тя, и погледите им се срещнаха. За момент очите му й се сториха дълбоки и непроницаеми и тя почувства силата на погледа му като сладострастен дъх, който мина по челото, страните… и устните й. Внезапна, мъчително позната топлина се разля по тялото й и разпали някакъв огън, който я накара да се изчерви. Засрамена, че я е заловил да го гледа, тя се обърна, за да се отдалечи, но преди това успя да съзре многозначителната усмивка, която се беше появила на устните му.
Боже мили, този мъж беше опасен за всички жени! А най-вече тя трябваше да бъде неподатлива към мъж като него, след като беше виждала доста престъпници, докато се занимаваше с благотворителна дейност. Но съвсем не беше в безопасност. От всички хора на божията земя защо трябваше един пиратски капитан да я кара да се изчервява и да изпитва слабост в коленете като някое младо момиче преди първата му поява в обществото? Тя винаги беше проявявала здрав разум към такива увлечения, като се изключи полковник Тейлър, но дори и на него не си бе изгубила ума както по Гидиън.
Макар че бързо се отдалечи по брега, за да избяга от него, тя не можеше да не си даде сметка за топлината, която се бе разляла по всички части на тялото й. О, да, Гидиън беше част от своята райска градина! Той беше сътворен така съблазнителен, както сигурно е бил и Адам. Бог не си бе пестил силите, като е създавал Гидиън Хорн. Не бе, наистина. Тя дори се чудеше дали не се е престарал малко повече, отколкото е било нужно. Но е трябвало да му даде нещо повече от красива външност и измамлив чар. Смирение, например.
Тя се опита да си представи Гидиън смирен, но това й се стори невъзможно. Такова създание не би могъл да си представи дори и Всевишният.
Тя забеляза Луиза, която бе седнала на един отсечен дънер, на няколко крачки от мястото, където свършваха плажът и горичката, и бързо се запъти към нея.
— Защо се усмихваш? — измърмори Луиза. — Нима ще кажеш, че вече си се изкушила и си харесала този остров?
Изкушения беше хубава дума за това, което ги заобикаляше, помисли си Сара.
— Трябва да признаеш, че не е това, което си очаквала.
— Напротив, точно това очаквах. Видя ли колибите? Те са най-отвратителните къщи, които съм виждала! Няма щори на прозорците, подовете са дървени, покривите тръстикови. Единственото им предимство са пухените легла, които изглеждат удобни. Признавам го. Но какво друго може да се очаква от пирати? Разбира се, че ще се погрижат за леглата си. Само това ги интересува. Мъже! Кълна ти се, че общата кухня, която използва Сайлъс, е примитивна като…