— Тя плачеше — прекъсна я Пети. — Видях я, че идва насам сама и се разтревожих, че може да посегне на себе си, затова тръгнах след нея и я заварих да седи сама под онова дърво и да се тресе от плач… — Той погледна нежно дребната фигурка. — Тя мислеше, че ние с вас сме влюбени. Не можех да я оставя да продължава да се заблуждава, след като толкова се измъчва. — Той сниши глас. — Пък и това не е вярно.
Погледът, който си размениха Ан и Пети, беше толкова нежен, че буца заседна в гърлото на Сара. Изведнъж й се прииска тя и Гидиън да се гледаха така.
Тази мисъл я накара да въздъхне. Ах, този Гидиън! Не разбираше нищо от любов и нежност. Искаше само да притежава тялото й и я желаеше, защото тя не искаше да му се отдаде. Приличаше на малко момченце, което иска да вземе играчките на другарчето си.
Ан погледна към Сара.
— След като Пети ми обясни всичко, госпожице Уилис, разбирам какво трябва да направи. Наистина разбирам.
Думите й звучаха така, като че по-скоро искаше да убеди себе си, отколкото Сара. Като отвърна очи от нея, Ан започна да оправя полите си с пълничките си меки ръце.
— Няма друг начин. Пети трябва да се ожени за вас, за да ви предпази от пиратите. Сега разбрах това.
„За да ви предпази от пиратите.“ Ан не каза нито дума за собствената си саможертва, за това, че трябва и тя да бъде опазена от тях. Тя просто бе приела мисълта, че Сара е с нещо по-важна и заслужава по-голяма закрила от нея.
Сара не се беше чувствала никога по-отвратително и не бе осъзнавала толкова ясно несправедливостта на английската класова система. Пред нея стоеше една жена, на която бе отнет единственият шанс за щастие, престъплението й беше само, че е откраднала нещо, за да купи лекарство за майка си. Бе изгубила и свободата, и майка си, преди да е станала на възраст да си намери съпруг и да има деца. И най-после бе намерила мъж, когото да обича, а явно и той я обичаше. Но и тази надежда за щастие щеше да й бъде отнета поради съвсем незначителна причина — да не бъде намесена Сара в скандал, ако се явеше и най-малката възможност да бъде спасена от Гидиън и неговите хора.
Това не беше справедливо. Въпреки че все приказваше за честност и равенство, Сара беше приела мълчаливо жертвата на Пети, като че това й се полагаше, без дори да попита дали той наистина иска това.
Но сега вече край.
— Пети няма да се ожени за мене — каза Сара решително. — Ако бях разбрала какви чувства изпитвате един към друг, нямаше да се съглася на това споразумение. Но сега, като знам това, не мога да го приема.
— Но, госпожице… — опита се да възрази Пети.
— Това е последната ми дума, Пети. Не знаем какво ни очаква в бъдеще, но няма да допусна да се ожениш за мен, след като обичаш друга. — Когато той се накани да възрази отново, тя го прекъсна.
— Възможно е да останем тук с години. Нищо не се знае. Глупаво е да се държим, като че всичко може да приключи тия дни.
Очите на Ан се изпълниха с надежда, но Пети кръстоса упорито ръце на гърдите си.
— А какво ще правите с Пирата-лорд? Той ви е хвърлил око. И като разбере, че сте свободна…
— Ще се оправя с него както аз си зная — заяви Сара, като се надяваше думите й да прозвучат по-смело, отколкото бяха в действителност.
— Това не ми харесва — промърмори Пети, но забеляза как породилата се надежда изчезна от лицето на Ан. Той веднага се приближи до нея и я прегърна през кръста.
— Не че не искам да се оженя за теб, любима моя. Само че имам дълг към госпожица Уилис.
Сара въздъхна. Пети нямаше да отстъпи, докато смята, че тя се нуждае от закрила. А от това, което Гидиън, бе казал сутринта, личеше, че ще продължи да я преследва на всяка цена.
Тя замълча. Впрочем, това можеше да се окаже в нейна полза.
— Знам какво можем да направим. Бихме могли да използваме упоритостта на Гидиън срещу него самия. Та нали той каза, че ще направи всичко възможно да ме има.
— Кога е казал това? — запита Пети.
— Няма значение — отговори тя бързо. — Работата е там, че докато продължавам да твърдя, че съм избрала теб, той не може да ме насили да избера него. — Тя изрече тези думи още преди да ги е осъзнала напълно. — И, разбира се, колкото повече му се противя, толкова по-голяма е вероятността да удължи срока за избора на жените, докато бъда свободна да избера него. И тъй като такъв ден няма да настъпи никога, можем да го разтакаваме безкрайно.
— Безкрайно ли? — Пети изглеждаше много скептичен. — Моля да ме извините, госпожице, но не мисля, че Пирата-лорд ще чака благоволението ви безкрайно дълго. Той е страшно упорит.