— На не повече от две-три мили от брега. Островът го няма на картите, нали разбирате. Предполагам, че са го сметнали за твърде малък, за да го нанесат. Имаше само един залив с крепост от едната страна. Трябва да кажа, че се отървахме на косъм.
Хънтър бавно се обърна към Алмънт. Губернаторът го гледаше с лека усмивка.
— Случката забавлява ли ви, капитан Хънтър?
Хънтър отново се обърна към Мортън.
— Казвате, че при залива имало крепост?
— При това доста внушителна, доколкото мога да преценя.
— На северната или на южната страна на залива?
— Момент да помисля… На северната. Защо?
— Преди колко време видяхте този кораб? — попита Хънтър.
— Преди три или четири дни. Да кажем, три. Веднага щом установихме къде се намираме, побягнахме към Порт Роял.
Хънтър забарабани с пръсти по масата и се намръщи на празната си чаша. Настъпи мълчание.
Алмънт прочисти гърлото си.
— Капитан Хънтър, изглеждате много заинтригуван от тази история.
— Така е — отвърна Хънтър. — И съм сигурен, че вие сте заинтригуван не по-малко от мен.
— Да, може да се каже, че Короната проявява интерес към случая — отвърна Алмънт.
Хаклет се изпъна сковано на стола си.
— Сър Джеймс — каза той, — бихте ли осветлили и останалите за важността на всичко това?
— Момент — отвърна Алмънт и махна нетърпеливо с ръка. Не сваляше поглед от Хънтър. — Какви са условията ви?
— Първо, равна подялба — каза Хънтър.
— Скъпи ми Хънтър, равната подялба е крайно непривлекателна за Короната.
— Скъпи ми губернаторе, всичко друго би направило експедицията крайно непривлекателна за моряците.
Алмънт се усмихна.
— Разбира се, давате си сметка, че наградата е огромна.
— Така е. Освен това си давам сметка, че островът е непревземаем. Миналата година пратихте срещу него Едмъндс с триста души. Върна се само един.
— Вие самият изразихте мнение, че Едмъндс не е особено находчив.
— А това определено не може да се каже за Казала.
— Така е. Но въпреки това ми се струва, че Казала е човек, с когото бихте желали да се срещнете.
— Не и ако няма равна подялба.
— Но — с непринудена усмивка каза сър Джеймс, — ако очаквате Короната да екипира експедицията, изразходваната сума трябва да се приспадне преди подялбата. Честно е, нали?
— Чакайте малко — обади се Хаклет. — Сър Джеймс, нима се пазарите с този човек?
— Ни най-малко. Достигаме до джентълменско споразумение.
— С каква цел?
— Организиране на каперска експедиция срещу испанския аванпост на Матансерос.
— Матансерос? — обади се Мортън.
— Така се нарича островът, покрай който сте минали, капитане. Матансерос. Доновете построиха крепостта преди две години под командването на един неприятен джентълмен на име Казала. Може би сте чували за него. Не сте? Е, той има значителна репутация в Индиите. Казват, че намирал писъците на умиращите му жертви за успокояващи и ободряващи. — Алмънт огледа лицата на гостите си. Мисис Хаклет бе доста пребледняла. — Казала командва крепостта Матансерос, построена с единствената цел да бъде най-източният аванпост на испанските владения по маршрута на Флота на съкровищата.
Последва дълго мълчание. Гостите изглеждаха неспокойни.
— Виждам, че не разбирате съвсем икономиката на този район — каза Алмънт. — Всяка година Филип изпраща тук флот галеони от Кадис. Те стигат до Карибско море, до първата суша на юг оттук, при бреговете на Нова Испания. Там флотът се разделя и корабите потеглят към различни пристанища — Картахена, Веракрус, Портобело — да събират съкровища. Пътуват заедно, за да се защитават от каперските рейдове. Разбирате ли ме?
Всички кимнаха.
— Та значи — продължи Алмънт, — армадата вдига платна в края на лятото, когато започва сезонът на ураганите. От време на време се случва корабите да се откъснат от конвоя в самото начало на плаването. Доновете се нуждаеха от силно пристанище, което да защитава такива кораби, и затова построиха крепостта на Матансерос.
— Но това не може да е достатъчна причина — обади се Хаклет. — Не мога да си представя…
— Това е предостатъчна причина — прекъсна го Алмънт. — И така. По една щастлива случайност преди две седмици два натоварени със съкровища галеона се изгубили по време на буря. Знаем това, защото са забелязани от каперски кораб, който ги атакувал, но безуспешно. За последно са видени да пътуват на юг, в посока към Матансерос. Единият бил сериозно повреден. Онова, което наричате испански боен кораб, капитан Мортън, явно е бил един от тези галеони. Ако беше истински боен кораб, със сигурност щеше да ви подгони и да ви залови, а вие сега щяхте да пищите с пълно гърло за радост на Казала. Корабът не е тръгнал да ви преследва, защото не се е осмелявал да напусне защитата на пристанището.