— Колко време ще остане там? — попита Мортън.
— Може да отплава по всяко време. А може и да остане до заминаването на следващия флот догодина. Или пък да изчака пристигането на боен кораб, който да го ескортира до дома.
— Може ли да бъде заловен? — попита Мортън.
— Ще ми се. Съкровищата на един такъв галеон вероятно възлизат на около петстотин хиляди лири.
Около масата се възцари тишина. Всички бяха потресени.
— Реших, че тази информация ще представлява интерес за капитан Хънтър — развеселено каза Алмънт.
— Искате да кажете, че този човек е обикновен капер? — остро възкликна Хаклет.
— В никакъв случай обикновен — засмя се Алмънт. — Капитан Хънтър?
— Далеч не обикновен, бих казал.
— Но това е нечувана безотговорност!
— Забравяте добрите маниери — рече Алмънт. — Капитан Хънтър е втори син на майор Едуард Хънтър от колонията Масачузетс. Всъщност той е роден в Новия свят и е завършил онова, как се казваше…
— Харвард — каза Хънтър.
— Ъъъ, да, Харвард. Капитан Хънтър е сред нас вече четири години и като капер има сериозни позиции в нашата общност. Обобщението добро ли беше, капитан Хънтър?
— Много добро — отвърна Хънтър и се ухили.
— Този човек е разбойник — каза Хаклет, но съпругата му гледаше Хънтър с подновен интерес. — Най-обикновен разбойник.
— Мерете си приказките — спокойно отвърна Алмънт. — Дуелите на острова са забранени, но се провеждат непрекъснато. Съжалявам, че не мога да направя нищо, за да сложа край на тази практика.
— Чувал съм за този човек — все така възбудено продължи Хаклет. — Той не е никакъв син на майор Едуард Хънтър, поне не законен.
Хънтър почеса брадата си.
— Така ли?
— Така чух — отвърна Хаклет. — Освен това чух, че е убиец, негодник, кавгаджия и пират.
При думата „пират“ ръката на Хънтър се стрелна светкавично през масата, сграбчи Хаклет за косата и набута лицето му в недояденото агнешко. Задържа го доста време в това положение.
— Боже мой — рече Алмънт. — А вече го предупредих. Разбирате ли, мистър Хаклет, каперството е почетно занимание. Пиратите обаче са извън закона. Наистина ли искате да кажете, че капитан Хънтър е престъпник?
Хаклет издаде нечленоразделен звук. Лицето му още беше заровено в агнешкото.
— Не ви чух, мистър Хаклет — каза Алмънт.
— Казах „не“ — смотолеви секретарят.
— В такъв случай не смятате ли, че като джентълмен дължите извинение на капитан Хънтър?
— Моите извинения, капитан Хънтър. Не исках да ви обидя.
Хънтър пусна главата му. Хаклет се изправи и избърса с кърпа соса от лицето си.
— Е — рече Алмънт, — избегнахме по-сериозните неприятности. Ще продължим ли с десерта?
Хънтър огледа присъстващите. Хаклет още бършеше лицето си, Мортън го зяпаше втрещено. Мисис Хънтър също го гледаше и когато погледите им се срещнаха, облиза устни.
След вечерята Хънтър и Алмънт останаха сами в библиотеката на чаша бренди. Хънтър изказа на губернатора съболезнованията си за новия му секретар.
— Няма да направи живота ми по-лесен — съгласи се Алмънт. — Страхувам се, че същото се отнася и за вас.
— Мислите ли, че ще изпраща неодобрителни доклади в Лондон?
— Предполагам, че може да опита.
— Кралят със сигурност трябва да знае какво се случва в колонията му.
— Въпрос на мнение — отвърна Алмънт и махна с ръка. — Едно е сигурно — подкрепата на каперите ще продължи, стига да носи добри доходи на краля.
— Също като равната подялба — побърза да добави Хънтър. — Казвам ви, не може да бъде другояче.
— Но ако Короната екипира корабите ви, въоръжи моряците…
— Не — каза Хънтър. — Това не е нужно.
— Не е нужно? Скъпи ми Хънтър, знаете какво представлява Матансерос. Цял испански гарнизон е разположен там.
Хънтър поклати глава.
— Фронтално нападение никога няма да успее. Знаем го от експедицията на Едмъндс.
— Но каква е алтернативата? Крепостта охранява входа на залива. Не можете да се измъкнете с галеона, без да сте завладели укреплението.