— Точно така.
— И какво?
— Предлагам малък набег по суша срещу крепостта.
— Срещу цял гарнизон? Най-малко триста войници? Никога няма да успеете.
— Тъкмо обратното — каза Хънтър. — Ако не успеем, Казала ще насочи оръдията си към галеона и ще го потопи в самото пристанище.
— Не се бях замислял за това — рече Алмънт и отпи от брендито си. — Кажете ми какъв е планът ви.
7.
По-късно, докато Хънтър напускаше двореца на губернатора, в коридора се появи мисис Хаклет. Тя се приближи към него.
— Капитан Хънтър.
— Да, мисис Хаклет.
— Искам да се извиня за безобразното поведение на съпруга ми.
— Не е необходимо да се извинявате.
— Напротив, капитане. Мисля, че е напълно необходимо. Той се държа като същинско прасе и простак.
— Мадам, съпругът ви сам се извини като истински джентълмен, с което смятам въпроса за приключен. — Кимна й. — Приятна вечер.
— Капитан Хънтър.
Той спря на вратата и се обърна.
— Да, мадам?
— Вие сте изключително привлекателен мъж.
— Мадам, вие сте изключително любезна. С нетърпение очаквам следващата ни среща.
— Аз също, капитане.
Хънтър си тръгна с мисълта, че няма да е зле мистър Хаклет да наглежда жена си. И преди беше виждал подобни неща — жена от добро потекло, отгледана в имението на някой дребен благородник в провинцията, намира приключения в двора (както несъмнено бе намерила мисис Хаклет), стига съпругът й да си затваря очите — а мистър Хаклет несъмненото бе правил. Все пак да се озове в Индиите, далеч от дома, далеч от ограниченията на класата си и порядките… Хънтър беше виждал това и преди.
Тръгна по калдъръмената улица, оставяйки имението зад себе си. Мина покрай лятната кухня. Все още беше ярко осветена и слугите работеха вътре. Всички къщи в Порт Роял имаха отделни летни кухни — необходимост, наложена от горещия климат. През отворения прозорец Хънтър видя русото момиче, което бе сервирало вечерята. Махна й.
Тя му махна в отговор и отново се зае с работата си.
Пред хана на мисис Денби бе вързана заловена мечка. Хънтър гледаше как децата мятат камъни по безпомощното животно; смееха се, подскачаха и крещяха, а мечката ръмжеше и опъваше яката си верига. Две курви започнаха да я удрят с пръчки. Хънтър мина покрай тях и влезе в кръчмата.
Тренчър седеше в ъгъла и пиеше, хванал чашата със здравата си ръка. Хънтър го повика и го дръпна настрани.
— Какво има, капитане? — нетърпеливо попита Тренчър.
— Искам да ми намериш едни момчета.
— Кои, капитане?
— Лазю, мистър Ендърс, Сансон. И Мавъра.
Тренчър се ухили.
— Тук ли ги искаш?
— Не. Разбери къде са, аз ще ги намеря после. Уиспър къде е?
— В „Синята коза“ — отвърна Тренчър. — В задната стая.
— А Черното око е на Фароу стрийт, нали?
— Май да. Значи искаш и Чифутина, така ли?
— Имам ти доверие — рече Хънтър. — Засега си дръж езика зад зъбите.
— Ще вземеш ли и мен, капитане?
— Ако правиш каквото ти кажа.
— Кълна се в Божиите рани, капитане.
— Тогава си отваряй очите — каза Хънтър и излезе на калната улица. Нощният въздух бе топъл и неподвижен, какъвто бе и през деня. Отнякъде се чу тихо подрънкване на китара, от другаде — пиянски смях, последван от изстрел. Хънтър тръгна по Ридж стрийт към „Синята коза“.
Градчето Порт Роял бе грубо разделено на части, ориентирани спрямо пристанището. Най-близо до него се намираха таверните, бардаците и игралните домове. Зад тях, по-далеч от бурната активност при водата, улиците бяха по-тихи. Тук човек можеше да намери бакалии и хлебарници, работилници за мебели, снабдители на провизии, ковачи и златари. Още по-назад, в южната част на залива, се намираха малкото прилични ханове и частни домове. „Синята коза“ беше прилична кръчма.
Хънтър влезе и кимна на джентълмените, които пиеха по масите. Разпозна най-добрия лекар в района, мистър Пъркинс, съветника мистър Пикъринг, началника на затвора „Брайдуел“ и неколцина други уважавани господа.
По принцип обикновените капери не се посрещаха добре в „Синята коза“, но Хънтър бе изключение. Това бе просто признаване на факта, че търговията в града зависи от постоянните приходи от успешните каперски рейдове. Хънтър бе опитен и дързък капитан и като такъв се смяташе за важен член на общността. Трите му набега предишната година донесоха повече от двеста хиляди пистола и дублона в Порт Роял. Голяма част от тези пари се озова в джобовете на тези господа и те го поздравяваха подобаващо.