— Никога.
— Никога е много време.
— Никога, и точка по въпроса, Хънтър.
— Дори и ако става въпрос за нападение срещу Казала?
Чифутина изсумтя.
— Казала — тежко повтори той. — Казала е в Матансерос и не може да бъде нападнат.
— Аз смятам да го направя — тихо рече Хънтър.
— Същото смяташе и капитан Едмъндс по̀ миналата година. — Дон Диего се намръщи при спомена. Беше един от спонсорите на онази експедиция. Инвестицията му — петдесет лири — беше изгубена. — Матансерос е неуязвим, Хънтър. Не позволявай на суетата да замъгли разума ти. Крепостта не може да бъде превзета. — Избърса сълзите от бузите си. — А освен това там няма нищо.
— Няма нищо в крепостта — съгласи се Хънтър. — А в залива?
— В залива? В залива? — Черното око отново се загледа в нищото. — Какво има в залива? А, явно онези нао6 със съкровища, които се изгубиха през августовската буря, нали?
— Един от тях.
— Откъде знаеш това?
— Зная го.
— Един нао? — Чифутина замига още по-бързо. Почеса нос с показалеца на осакатената си ръка — сигурен знак, че здравата се е замислил. — Сигурно е пълен с тютюн и канела — мрачно рече той.
— Сигурно е пълен със злато и перли — отвърна Хънтър. — Иначе щеше да продължи направо към Испания и да рискува да бъде заловен. Спрял е при Матансерос само защото съкровището му е толкова голямо, че не е смеел да поеме риска.
— Може би, може би…
Хънтър наблюдаваше внимателно Чифутина. Беше страхотен актьор.
— Да предположим, че си прав — рече най-сетне той. — Но това не ме интересува. Един нао в пристанището на Матансерос е в такава безопасност, в каквато щеше да бъде и в самия Кадис. Защитава го крепост, при това крепост, която не може да бъде превзета.
— Така е — каза Хънтър. — Но артилерийските батареи, пазещи залива, могат да бъдат унищожени — ако здравето ти е добро и ако се съгласиш отново да работиш с барут.
— Ласкаеш ме.
— Бъди сигурен, че не е така.
— Какво общо има това със здравето ми?
— Планът ми — рече Хънтър — не е лишен от трудности.
Дон Диего се намръщи.
— Да не искаш да кажеш, че трябва да дойда с теб?
— Разбира се. Да не си помисли нещо друго?
— Мислех си, че искаш пари. Значи искаш да дойда?
— Много е важно, дон Диего.
Чифутина изведнъж скочи на крака.
— Да нападнем Казала — с внезапна възбуда рече той и закрачи напред-назад. — От десет години всяка нощ сънувам смъртта му, Хънтър. Мечтаех… — Спря и погледна към Хънтър. — Ти също си имаш причини.
— Така е — кимна Хънтър.
— Но може ли да се осъществи такова нещо? Честно?
— Честно, дон Диего.
— Тогава искам да чуя плана ти — развълнувано каза Чифутина. — И ми кажи какъв барут ти трябва.
— Трябва ми изобретение — рече Хънтър. — Трябва да изработиш нещо, което още не съществува.
Чифутина избърса сълзите си.
— Разказвай — рече той. — Разказвай.
Мистър Ендърс, бръснар, хирург и кормчия виртуоз, деликатно постави пиявицата на врата на пациента си. Мъжът, който се бе излегнал в стола с покрито с кърпа лице, изстена, когато плужекът докосна плътта му. Пиявицата веднага започна да се издува от кръвта.
Мистър Ендърс тихичко си затананика.
— Ето така — рече той. — След мъничко ще се почувствате много по-добре. Помнете ми думите, ще дишате по-лесно и ще покажете на дамите това-онова. — Потупа бузата на човека през кърпата. — Ще изляза навън за глътка въздух и след малко се връщам.
С тези думи мистър Ендърс излезе от бръснарницата — беше видял Хънтър да му прави знак отвън. Мистър Ендърс бе дребен човек с бързи, деликатни движения; сякаш по-скоро танцуваше, отколкото вървеше. Бизнесът му в пристанището вървеше добре, защото повечето пациенти оцеляваха след намесата му, което не можеше да се каже за другите хирурзи. Но най-голямото му умение и истинската му любов бе управлението на кораб. Ендърс, истински морски виртуоз, бе рядка птица — от онези перфектни кормчии, които сякаш се сливаха с кораба, който насочваха.
— От бръснене ли се нуждаете, капитане? — попита той.
— От екипаж.
— Значи току-що си намерихте корабен хирург — рече Ендърс. — И какво е естеството на пътуването?
— Сеч на кампеш — отвърна Хънтър и се ухили.
— Винаги съм обичал да сека кампеш — рече Ендърс. — И чий по-точно ще бъде той?