— На Казала.
Ендърс моментално заряза шеговития тон.
— Казала? Да не би да заминаваш за Матансерос?
— Тихо — каза Хънтър и стрелна с поглед улицата.
— Капитане, капитане. Самоубийството е грях пред Бога.
— Знаеш, че имам нужда от теб — рече Хънтър.
— Но животът е сладък, капитане.
— Златото също — отвърна Хънтър.
Ендърс замълча и се намръщи. И той като Чифутина, а и като всеки друг в Порт Роял, знаеше, че в крепостта Матансерос няма злато.
— Може би ще обясниш?
— По-добре да не го правя.
— Кога вдигаш котва?
— След два дни.
— И ще чуем причините в Бичия залив?
— Имаш думата ми.
Ендърс мълчаливо протегна ръка и се ръкува с Хънтър. Пациентът в бръснарницата започна да се гърчи и сумти.
— Господи, горкият човечец — възкликна Ендърс и изтича вътре. Пиявицата се беше издула като балон от кръвта и по дървения под падаха червени капки. Ендърс я махна и пациентът изкрещя. — Хайде, хайде, успокойте се, Ваше Превъзходителство.
— Вие сте един проклет пират и негодяй — заяви сър Джеймс Алмънт, махна кърпата от лицето си и я притисна към ухапания си врат.
Лазю се намираше в един вертеп на Лайм стрийт сред група кикотещи се жени. Беше от Франция, а името бе изопачено от Лес Ю (Очите), защото притежаваше големи, блестящи и почти легендарни очи. Лазю виждаше великолепно в тъмното; Хънтър неведнъж се бе възползвал от това, за да прокарва корабите си през рифове и плитчини. Освен това тази стройна и ловка като котка личност бе превъзходен стрелец.
— Хънтър — изръмжа Лазю, като прегръщаше през кръста едно приятно закръглено момиче. — Ела да се позабавляваме.
Момичетата се закискаха и заиграха с косите си.
— Две думи насаме.
— Толкова си досаден — отвърна Лазю и целуна момичетата поред. — Сега се връщам, милички.
Двамата се отдалечиха в ъгъла и едно момиче им донесе бутилка отрова за дяволи и чаши.
Хънтър погледна дългата до раменете сплъстена коса и голобрадото лице на Лазю.
— На градус ли си?
— Не чак толкова, капитане — отвърна Лазю и се изсмя дрезгаво. — Казвай каквото имаш да казваш.
— Заминавам след два дни.
— Така ли? — Лазю като че ли изтрезня на мига. Големите бдителни очи загледаха напрегнато Хънтър. — За къде?
— За Матансерос.
Лазю се разсмя гръмогласно. Странно беше да чуеш подобен звук да излиза от толкова слабо тяло.
— Матансерос означава клане и доколкото знам, името е подбрано подходящо.
— Въпреки това — рече Хънтър.
— Явно имаш основателни причини.
— Така е.
Лазю кимна, не очакваше да научи повече. Умният капитан не разкрива подробности за рейда си, докато не излезе в открито море.
— Толкова ли са основателни, колкото е голяма опасността?
— Да.
Лазю го погледна изпитателно.
— И за пътуването ти трябва жена?
— Точно затова съм тук.
Лазю отново се разсмя и почеса разсеяно малките си гърди. Макар да се обличаше, да се държеше и да се биеше като мъж, Лазю всъщност беше жена. Малцина знаеха историята й и Хънтър бе един от тях.
Лазю бе дъщеря на жена на бретонски моряк. Съпругът й бил на плаване, когато открила, че е бременна, и след известно време родила син. Мъжът й обаче така и не се върнал — всъщност от него вече не дошла нито вест — и след няколко месеца жената отново забременяла. Уплашена от неизбежния скандал, тя се преместила в друго село в провинцията, където родила дъщеря си Лазю.
Минала година и синът й умрял. Междувременно средствата на майката привършили и тя била принудена да се върне в родното село и да живее при родителите си. За да прикрие безчестието си, преоблякла дъщеря си като момче и измамата била толкова добра, че никой в селото, дори дядото и бабата на детето, не заподозрели истината. Лазю израснала като момче и на тринадесетгодишна възраст станала кочияш на местен благородник; по-късно постъпила във френската армия и живяла няколко години с войниците, без да разкрият пола й. Накрая — или поне според разказа й — се влюбила в един красив млад офицер от кавалерията и му разкрила тайната си. Двамата имали страстна връзка, но той така и не се оженил за нея. Когато всичко приключило, тя предпочела да дойде в Западните Индии, където отново влязла в мъжката си роля.
В град като Порт Роял подобна тайна не можеше да се пази дълго и всъщност всички знаеха, че Лазю е жена. Пък и по време на каперските рейдове тя имаше навик да разголва гърдите си, за да смути и ужаси неприятеля. В града обаче по принцип се отнасяха с нея като с мъж и никой не повдигаше темата.