Лазю се разсмя.
— Ти си се побъркал, щом си решил да атакуваш Матансерос.
— Ще дойдеш ли?
Тя се разсмя отново.
— Само защото нямам нещо по-добро за правене. — И се върна при кикотещите се курви на масата.
Хънтър намери Мавъра рано сутринта. Играеше глик с двама холандски корсари в комарджийницата „Жълтият разбойник“.
Мавъра, наричан също Баса, бе огромен мъж с гигантска глава, яки мускули по раменете и гърдите, тежки ръце и едри длани, в които картите направо се губеха. Викаха му Мавъра поради причини, които бяха отдавна забравени; а дори и да беше склонен да разкаже за произхода си, той не можеше да го направи, защото езикът му беше отрязан от един испански плантатор на Еспаньола. Като цяло, всички приемаха, че Мавъра не е никакъв мавър, а е от онзи район на Африка, известен като Нубия — пустинна страна покрай Нил, населена с огромни чернокожи хора.
Името Баса идваше от едно пристанище на брега на Гвинея, където търговците на роби понякога спираха, но всички бяха единодушни, че Мавъра не може да е оттам, тъй като местните бяха болнави и много по-светли.
Това, че Мавъра бе ням и трябваше да общува със знаци, допълнително засилваше впечатлението, което оставяше. Понякога новопристигналите в града приемаха, че Баса е колкото ням, толкова и тъп, и докато наблюдаваше играта на карти, Хънтър започна да подозира, че същото се случва и в този момент. Взе си едно канче вино, седна на съседната маса и започна да се наслаждава на зрелището.
Холандците бяха контета, облечени в елегантни скъпи панталони и бродирани копринени ризи. Пиеха сериозно. Мавъра не пиеше; всъщност той никога не докосваше чашката. Говореше се, че не понася алкохол и че веднъж се напил и убил петима мъже с голи ръце, преди да дойде на себе си. Независимо дали това бе вярно, със сигурност се знаеше, че Мавъра е убил плантатора, който отрязал езика му, а после видял сметката на жена му и на половината домакинство, преди да избяга в пиратските пристанища в западната част на Еспаньола, а оттам — в Порт Роял.
Хънтър наблюдаваше играта. Подпийналите холандци залагаха безразсъдно, подмятаха шеги и се смееха. Мавъра седеше невъзмутимо пред купчинка жълтици. Гликът бе бърза игра, която не толерираше небрежните залози. И наистина, пред очите на Хънтър Мавъра извади три еднакви карти, показа ги и прибра парите на холандците.
Те го зяпнаха за момент, след което започнаха да крещят „Измама!“ на няколко езика. Мавъра поклати спокойно огромната си глава и прибра парите в джоба си.
Холандците настояха за ново раздаване, но Мавъра им напомни със знак, че нямат пари за залагане.
Тогава холандците настръхнаха, закрещяха още по-силно и започнаха да сочат Мавъра. Баса си остана все така невъзмутим, но едно момче от прислугата приближи масата им и гигантът му даде златна монета.
Холандците явно не схванаха, че Мавъра плаща предварително за евентуалните щети, които щеше да нанесе на комарджийницата. Момчето взе жълтицата и избяга на безопасно разстояние.
Холандците вече бяха скочили на крака и крещяха проклятия към Мавъра, който си остана седнал. Лицето му бе безизразно, но очите му се стрелкаха от единия към другия. Холандците се разгорещиха още повече, протегнаха ръце и шумно настояха да им върне парите.
Мавъра поклати глава.
Тогава един от холандците извади кама и я размаха пред Мавъра, само на няколко инча от носа му. Гигантът си остана невъзмутим. Стоеше абсолютно неподвижен, скръстил ръце на гърдите.
Другият холандец понечи да извади пистолет от колана си и тогава Мавъра се задейства. Грамадната му черна ръка се стрелна напред, сграбчи камата на първия и заби острието й на половин педя в масата. После удари втория холандец в стомаха и той се преви, кашляйки. Мавъра го изрита в лицето и мъжът полетя през помещението. Баса се обърна към първия холандец, в чиито очи вече се четеше ужас. Подхвана го, вдигна го високо над главата си, отиде до вратата и го метна на улицата. Холандецът пльосна по лице в калта.
Мавъра се върна в помещението, извади ножа от масата, пъхна го в колана си и отиде да седне до Хънтър. Едва тогава си позволи да се усмихне.
— Новаци — отбеляза Хънтър.
Мавъра кимна ухилен. После се намръщи, посочи Хънтър и го погледна въпросително.