Выбрать главу

Докато се гледаше в огледалото, си помисли, че трябва да извика бръснаря Ендърс да подстриже брадата му. Сър Джеймс не беше красив мъж и си бе пуснал брада, която да смекчи острото му като на невестулка лице.

Изсумтя срещу отражението си и насочи вниманието си към зъбите. Топна мокър пръст в пастата от стрита заешка глава, кора от нар и прасковен цвят и затърка енергично, като си тананикаше под нос.

Ричардс отиде до прозореца и погледна към пристигащия търговски кораб.

— Казват, че бил „Годспийд“, сър.

— Нима? — Сър Джеймс изплакна уста с малко розова вода, изплю я и подсуши зъбите си с кърпичката. Тя бе елегантно изделие от Холандия — червена коприна с дантела по ръба. Имаше четири такива, поредното малко удоволствие на поста му в колонията. Една от тях обаче бе съсипана от безмозъчно слугинче, което беше решило да я изпере по традиционния начин, с търкане в камък, и бе унищожило деликатната тъкан. Слугите бяха проблем на това място. Сър Уилям го беше предупредил и за това.

Ричардс бе изключение. Ричардс бе истинско съкровище — шотландец, но чист, верен и сравнително благонадежден. Губернаторът разчиташе на него и за клюките и случките в града, които иначе можеше и да не стигнат до ушите му.

— „Годспийд“, значи?

— Тъй вярно, сър — отвърна Ричардс, докато полагаше на леглото дрехите на сър Джеймс.

— Новият ми секретар на борда ли е? — Според вестите от миналия месец с „Годспийд“ трябваше да пристигне новият му секретар, някой си Робърт Хаклет. Сър Джеймс никога не бе чувал за него и очакваше с нетърпение да се срещнат. Нямаше секретар вече от осем месеца, откакто Люис умря от дизентерия.

— Предполагам, сър — отвърна Ричардс.

Сър Джеймс се зае с грима си. Първо си сложи бяло олово и оцет, за да придаде модна бледност на лицето и врата си. След това боядиса устните и бузите си със смес от червени водорасли и охра.

— Ще пожелаете ли да отложите обесването? — попита Ричардс, докато му поднасяше лечебното масло.

— Не, не мисля — отвърна Алмънт, преглътна и се намръщи. Маслото беше от рижаво куче и бе приготвено от един миланец в Лондон. Твърдеше се, че е ефективен цяр против подагра и сър Джеймс прилежно го вземаше всяка сутрин.

Дойде ред на обличането. Ричардс беше подбрал най-добрите официални одежди на губернатора. Сър Джеймс сложи най-напред фина бяла туника от коприна, последвана от тесни светлосини панталони. След това дойде ред на зеления кадифен жакет, корав и много дебел, но необходим за официални случаи. Най-добрата му шапка с пера завършваше тоалета.

Всички тези приготовления отнеха почти час. През отворения прозорец сър Джеймс чуваше сутрешното оживление и викове от събуждащия се град.

Отстъпи крачка назад, за да може Ричардс да го огледа. Слугата нагласи жабото на врата му и кимна удовлетворено.

— Командир Скот ви очаква с каретата, Ваше Превъзходителство — обяви той.

— Много добре — отвърна сър Джеймс.

Пристъпвайки бавно, измъчван от острата болка в големия пръст на левия си пръст, вече плувнал в пот в тежкия жакет и с разтекъл се грим по бузите и ушите, губернаторът на Ямайка се спусна по стълбите на имението към каретата.

2.

За страдащ от подагра човек дори кратко пътуване с карета по калдъръмените улици е същинска агония. Ако не за друго, поне заради това сър Джеймс мразеше ритуала да присъства на всяко бесене. Другата причина да не харесва тези прояви бе необходимостта да влиза в сърцето на владенията си, а той определено предпочиташе да го наблюдава от висотата на прозореца си.

През 1665 г. Порт Роял бе бурно развиващо се и оживено място. През десетилетието, след като експедицията на Кромуел отмъкна Ямайка от испанците, градът се бе превърнал от мизерна, запусната, гъмжаща от болести ивица пясък в мизерно, пренаселено, гъмжащо от главорези градче с осем хиляди жители.

Порт Роял бе несъмнено богат град — някои твърдяха, че е най-богатият в света — но това не го правеше приятен. Само няколко улици бяха застлани с калдъръм, донесен от Англия като баласт. Повечето представляваха тесни кални бразди, вонящи на боклук и конски фъшкии, с бръмчащи мухи и комари. Притиснатите една в друга постройки бяха от дърво или кирпич, с недодялана конструкция и грубо предназначение — безкрайна върволица кръчми, пивници, места за залагания и публични домове. Тези заведения обслужваха хилядите моряци и други посетители, пристигнали тук по една или друга причина. Имаше също и няколко законни магазина и една църква в северния край на града, която бе „рядко посещавана“, както се бе изразил сър Уилям Литън.